петък, 10 декември 2010 г.

An incubus in my mouth

Докато чакам разрешение да публикувам в този блог снимките от първоформанса на Алла Георгиева в, пардон, пред галерия "Сариев" в Пловдив и двата маслени портрета на Милена Фучеджиева излезли изпод четката на Мила Искренова ще блогна тук стихотворението, което написах снощи вдъхновена от уменията на моя стоматолог, д-р Иванов. Ще му го прочета утре преди или след контролния преглед.

Съжителстваме

В устата си имам инкубус.
Притаил се е на мястото на един умело изтръгнат мъдрец.
Непрекъснато ме черпи с полупрозрачно червено блудкаво пенливо питие.
(Именно то издава, че същият се е познавал и с една кралица
и може би именно той е бил вдъховителя за коктейла "Блъди Мери")
Шит е, но се лигави
и не спира да кърви.
Стиснал е гърлото ми с нокти
и не ми позволява да поема и глътка вода.
Ще си отиде чак след три дни.
Така казват.



*An incubus (from the Latin, incubo, or nightmare; plural incubi) is a demon in male form who, according to a number of mythological and legendary traditions, lies upon sleepers, especially women, in order to have sex with them.

From Wikipedia, the free encyclopedia

2 коментара:

  1. и в добавка още едно - one verse poem:

    Виждала съм инкубус в сватбена премяна

    (сътворена от гримьора Бони,
    на ръката, близо до рамото на булката)

    (виждала съм го така пременен,
    татуирания инкубус на снимка във вестник,
    не на живо)

    На живо имах възможността да го усетя в устата си.

    ОтговорИзтриване