и още една сцена, последна за днес

В интерактивната комедия навлизат нови персонажи.

Новото аристично попълнение са Ху1 и Ху2. Първи художник и втори художник.

В тази сцена, те не са в комплект, затова пък в една галерия се срещат Ка1 и Ху2.
Ка1, надявам се, онези който са чели и друг път комедията помнят, че буквата К е съкращение на културолог, а гласната а в случая указва единствено женския род.

Ка1 и Ху2 се срещат в една галерия. Чисто случайно, отишли са да разгледат там една изложба.

Тук трябва да кажем, че когато при запозванството си Ка1 се е представила на Ху2 като писател, той я засипал като с бронебойни патрони с въпроси от типа колко книги е написала и на колко езици са преведени, а тя не по-малко дръзко му е отговорила, че не й трябва някой да я превежда защото пише на още два чужди езика, което донякъде си е лъжа, защото на едния от тях всъщност само преписва от другаде. Но това се е случило в друга, все още ненаписана, сцена.

Ка1: - Между другото, с изненада откривам, че на повечето художници им е трудно да си продават картините (усмихва се) и че всяка откупка е едва ли не събитие.
Ху2: - А аз с изненада откривам, че на галеристи и куратори им е също толкова трудно да продават картини на достойни цени.
Ка1: - И знаеш ли защо?
Ху2: - Щото тея дето имат пари са тъпи и скръндзи.
Ка1: - Защото хората, зависими от рекламата се чудят какъв по-голям хладилник да си купят и с какви кухненски шкафове да си обновят кухнята, по-скромните се нуждаят от миялна машина вместо от украса по стените и всички купуват непрекъснато какви ли не боклуци, например слънчевите очила „Долче и Габана”, които струват осем стотака и са демоде и направо за изхвърляне след две години са ми любими!
Ху2: - Един приятел продава италиански мебели, та той казва „не може една картина да струва колкото един диван”. Виж диван е друго нещо!
Ка1: - Да, можеш да правиш поне пет неща върху него (смее се)