сряда, 8 декември 2010 г.

стихотворението, което Марин Бодаков прочете на поетичния Никулден

Кал по дланта

Под дъжд, изчерпал своето търпение,
дъжд от майска вода и от пръст,
в компанията на любопитно куче, оставени без надзор,
те не бяха приключили окончателно.
На следващия ден заварихме купчина мазна пръст до пояс,
натрупана мокра пръст под пейката, извън, в краката му,
нямаше как, с домашна лопатка дозаринах баща си.
Бих предпочел това да е метафора.

Марин Бодаков

сн. Пламен В. Петров

Стихотворението е публикувано в този блог с любезното съгласие на автора.
За публикуването му на друго място е необходимо да имате специалното разрешение на автора Марин Бодаков.

Същото важи и за фотографията на Пламен В. Петров.

Няма коментари:

Публикуване на коментар