събота, 11 декември 2010 г.

Два портрета на Милена Фучеджиева

Както загатнах на малкото, но затова пък скъпи ми читатели, ето че имам честа да ви представя двата портрета на Милена Фучеджиева излезли изпод четката на Мила Искренова. Засега не мога да кажа точно кога са рисувани, кой е бил първия и кой е бил втория, нито разполагам с размерите. Първият портрет, който вече е частно притежание има големината на голяма книга, албум. Не ще разкрия, виждала ли съм го в рамка, приемете че не съм.

За всички, които се учудват, да, Мила Искренова е също и художник. За всички онези, които я познават като хореограф, ще кажа че аз я харесвам не по-малко и като художник.

Исках много да представя тези два портрета на Милена Фучеджиева именно сега когато излезе книгата на Милена "Аз, бLoгинята", в която можете да прочетете текстовете публикувани в личния й блог click here, без цензура и естестическа хирургия. Макар че от издателство Enthusiast са настоявали за някои промени, авторката държи на свободата на словото, и си запазва правото да не се автоцензурира с ясното съзнание за всички евентуални последствия.

Публикувам тук двата портрета с любезното разрешение на художника Мила Искренова и с любезното съгласие на Милена Фучеджиева, изобразена на тях. Имам позволението на художника и на модела дори да преразкажа в един етюд коментарите, които тези два портрета са предизизвикали у тях.

Мила Искренова, Портрет на Милена Фучеджиева, масло върху платно, частна колекция

Този портрет е наречен от Милена Фучеджиева "баща ми". Дори аз използвах това название, за да го отлича когато говорехме за него. Толкова силно впечатление ми бяха направили нейните думи, виждайки го: "Абсолютно безумно. Баща ми."

Мила Искренова обаче никога не е виждала баща й... Разбира се, познава името, но никога не го е срещала и в главата си няма образ за него... "Това, което казваш е много интересно, додава после Мила, подсъзнанието е велика сила", когато казва това се усмихва.

Мила Искренова, Портрет на Милена Фучеджиева, масло върху платно

Тук ще си позволя да цитирим Милена, която виждайки този портрет се удивлява:
"Майка ми. Мила, наистина си разбрала, че имам поне две лица...(когато казва това се усмихва) и са така несъвместими, както бяха майка ми и баща ми. Жалко, че те не могат да видят как си ме нарисувала. Всеки щеше да е щастлив с детето си."
А след това добавя, че "в този случай детето им придобива различна конкретност" и се усмихва още повече.

"Има още много лица, казва на свой ред Мила, има едно, което мисля че синтезира тези двете, но то ще ми е доста трудно..."

И една нейна усмивка като поанта накрая.

Няма коментари:

Публикуване на коментар