събота, 11 декември 2010 г.

Музей на безусловната капитулация

Това е история от Панаира на книгата.

Случи се днес след като вече си бях купила две книги, кои и на каква цена не е толкова важно, най-малкото защо те нямат връзка с тази история, която се заех да разкажа тук защото още не мога да я забравя.

Докато стоим с Г. пред щанда на едно издателство виждам тази книга на Дубравка Угрешич, нямам я, поглеждам за цена (на книгата няма цена), няма цена и на картонче или листче пред нея.
На панаир най-важна е цената, нали, но както и да е.
Питам първия човек, който ми обръща внимание зад шанда, един господин с посребрени коси, късо подстригани, той обаче не знае каква е цената, казва ми: "мисля, че е 9 лева", аз чакам да прояви повече сигурност, останала съм само с 10 лева и почти съм готова да си купя тази книга. В този момент зад щанда се появява един друг по-млад господин с яке и човекът който ми е казал, че мисли, че книгата струва 9 лева пита новопоявилия се колко струва. Онзи казва "12 лева". Аз вече се разколебавам понеже имам само 10 лева и някакви монети и си мисля, че няма да събера два лева на монети, а не ми се иска да моля Г., която гледа някакви други книги през това време, да ми заеме един или два лева.
Прошареният господин проверява в някакъв техен разпечатан ценоразпис и ми казва, че цената е 11 лева. Решавам все пак да си преброя монетите, може пък и да ми стигнат, за да си я купя. Харесвам Дубравка Угрешич, чела съм един нейн роман още преди десетина години в списание "Панорама", имам книгата й с есета, броя си стотинките, събирам един лев по 20 и 10 стотинки, слагам ги на щанда заедно с последната десетачка от портфейла ми и казвам:
"Ще я купя". Типът с якето ми казва: "12 лева".
Тогава се ядосвам, казвам: "Колегата Ви провери и ми каза, че 11"
"Добре, 11", казва типът с якето с едно примирение и сякаш ми прави някакво голямо благоволение, тъй като явно умирам от глад в безжизнените му очи.
Тогава избухвам, защото умирам от болка, която пулсира в устата ми зад леко издутата буза, там където са конците на мястото на извадения ми преди два дена мъдрец.
Два дена наистина нищо не можех да ям, два дена поемам само течности и едва днес съм изяла една тиквена крем супа с праз. Изригвам от възмущение, защото този тъпак явно не разбира, че когато човек си купува книга изначално трябва да е щастлив, а не тровен с такова отношение. Едва ли не е възмутен, че не искам да му дам още един лев, за да си купи да речем едно кафе от автомата. Явно не си и помисля, че давам за тази книга, (която вече не искам) последните пари останали в портфейла ми.
Подвиквам без да мога да се контролирам и почти се разревам: "Първо май беше 9 лева, после онзи господин провери и ми каза, че е 11, Вие продължавате да ми искате 12, е аз вече не я искам!" И понечвам да си прибира парите. Една дама зад щанда ми казва: "Моля Ви, вземете я".
Онзи с якето, вече готов да ми я сложи в хартиена торбичка изглежда е доволен да види такава капитулация.
Прибирам обратно парите си в портфейла и се отдръпвам назад, а лицето ми се изкривява в безусловен плач. Г., идва към мен, предлага да ми даде онова, което не достига...
Аз обаче съм толкова обидена, че искам на мига да се махна оттам, не ме интересува кое е издателството, не искам вече и да знам какво е писала за Амстердам Дубравка Угрешич в тази книга. Искам единствено да се махна оттам и да изпия един "Аулин".
С усилие успявам да се овладея и да сдържа сълзите си на публично място след цялото това неуважение от страна на младия господин с якето, който настояваше на цената от 12 лева и едва ли не ме презря като клиент, който си е преброил стотинките, за да си купи книга.

Преди да се прибера у дома, минавам през аптеката, за да си купя чай от смрадлика, с който сутринта ми препоръча да си плакна устата моя зъболекар. Няма такъв чай в пакетчета, а само билка. Струва 95 стотинки, преброявам ги точно. Младият аптекар ми благодари и най-любезно ми пожелава лека вечер. Може би е забелязал и подутата ми буза.

Десетачката ми остава непокътната.

Какво още да кажа? Залезът беше красив. Вече у дома, преди да започна да пиша този текст, все пак реших да проверя каква е цената на тази книга в интернет. Click here to know it.

2 коментара:

  1. Проблемът не е в професията, а в човека.
    И защо си му обърнала толкова много внимание...
    Радвам се, че не си я купила, защото отношението е важно, а емоциите ни помагат да открием нови неща и за самите себе си

    ОтговорИзтриване
  2. Добре си направила. А и Дубравка не е нищо толкова особено - след втората й книга почва да те хваща непоносима досада от повторенията и триковете й като за "западна" публика. Жалко, че е превод на Жела - всичко, което Жела превежда, е бомба. И все пак. Добре си направила. На мен последното изригване ми беше като си купих една книга (http://www.legeartis-bg.net/modules.php?name=News&file=article&sid=216), от чийто безобразен вид (под хубавата корица лош превод, никаква редакция, никаква коректорска работа, текстът просто не може да се чете) ми прилоша физически. То е като отрицание на целия ти живот: ти се стараеш, опитваш се да е все по-добре, учиш, развиваш се, от сто кладенеца вода носиш, че и любов и ентусиазъм ти остава... и какво? Взимат ти парите и ти пробутват нещо гнило. И писах до издателството със списък безумия от първите страници и изрично настояване да ми върнат парите. Върнаха ги.
    Във всичко трябва да има мярка и уважение, и симпатия. Но в книжните дела е просто срамно да се държат като продавачи на крадени картофи.

    ОтговорИзтриване