събота, 30 юли 2011 г.

gli ammiratori di Pound

son qui

http://esperidi.blogspot.com/2011/06/ezra-pound-e-lusura.html

сряда, 6 юли 2011 г.

за преводачите

Ето какво открих - колкото хора, толкова начини за превеждане. Поразително откритие, всеки човек като превежда пресъздава себе си!

понеделник, 4 юли 2011 г.

за блога

Уви, не е въпрос на време, а на потребност.
Дори нямам време да следя и блоговете за Венеция, с които в продължение на две години ми започваше деня. Сега денят ми почва с кореспондения и разговори по телефона. Преводи, договори и т.н. Обаждам се на разни непознати господа с приятни гласове. Отправям покани към автори. Животът ми стана по-хубав от всякога.
Нямам време да напиша колко ми харесват и филмите с младия Ричард Гиър. Вчера гледах два от трите, в които го харесвам много. (Харесам го във филмите преди "Хубава жена") Толкова ме развълнува с костюмите на младия Джорджо Армани в "Американско жиголо", че след 12 бях превъзбудена и не ми се искаше да си лягам. Изпратих едно съобщение на любимия ми актьор, но той вече беше заспал. Мъжът ми, който прибави Ричард Гиър в листата на онези, от които вероятно ревнува, също беше заспал. "Офицер и джентълмен" беше другия филм. А най-първият - "Ани Хол" на Уди Алън. Беше й любовник на "Ани Хол", любовник хванат от улицата, имаше един нож (абе дали не бъркам филма? Ани Хол беше младата Даян Кийтън.) Имаше една чудесна любовна сцена в леглото (той има много хубав задник и крака, ама много) и после като се скараха той й кресна Kiss my ass... и тя му кресна с отговор "Вече го направих". Абе, страшен филм!