Писателят като проект (от Райна Маркова)

И след като тук (в този блог) преди малко повече от седмица се опитах да пресъздадам атмосферата на пърформанс-четенето на Райна Маркова в ателие "Пластелин", и после след като помолих да го направи и Иван Димитров, който тогава чете редом с нея (редуваха се всъщност) (междувременно продължавам да ви представям и снимките на Пламен В. Петров от онази вечер), бе крайно време да поканя и самата Райна Маркова да напише нещо за четенето от "Пого" в "Пластелин". За моя радост тя откликна и ето че, имам удоволствието да ви представя
"Писателят като проект" - един текст написан специално, за да завърши този цикъл от два литературни репортажа и при това написан от автора, който бе техния обект - Райна Маркова, дами и господа!

сн. Пламен В. Петров


(Текстът е написан от Райна Маркова)

Преди време в един литерутурен форум се водеше спор на тема съм ли или не съм аз „писател-проект“, като над това определение виснеше дебела и недвусмислено пейоративна сянка, загатваща, че аз просто не мога да бъда нищо друго - най-обикновен скромен писател, например.
Но да, скромен или не, аз съм точно това – писател-проект?


Може би някои се досетиха за моята стратегия в деня в който стана ясно, колко добре познавам Дебор и ситуационизма на 60-те, но това по някакъв начин се премълча като незначително, бидейки в същото време предмет на дребни разсеяни кражби и прибързани епигонства.
А аз обичам ситуациите! Даже неблагоприятните!
Написването на „Пого“ породи ситуациите за „Фани...“, ситуациите около „Фани...“ породиха *.LOG.
Къде е мястото на „Пого2“ в проекта „Райна Маркова“?
„Пого2“ е компилация на някои стари с други, по-нови и неизлизали в книга разкази, като целта беше припомняне на старото и маркирането му като отправна точка за настоящи и бъдещи начинания.
Тук може би трябва да спомена, че пънкът Диоген вече присъства в едно настоящо мое начинание - очакващия издаването си вече втора година роман „Безподобните“. Който пък си е продължение на „Фани...“.
Но Диоген тепърва ще претърпи още едно въплъщение и това ще е следващият ми проект.
Защото Диоген, този пръв гражданин на света, е много-много важен. Особено за нас, опитващите се, да сме свободни, в културните покрайнини на Европа. Сигурна съм, че дошлите на четенето и участвали в него млади хора също го знаят и чувстват и във всеки един от тях има по един Диоген.
Надявам се, участвайки в моя пърформанс, те са усетили също и, че ситуации, възможности, валенции могат да се създават навсякъде, дори в затворените стерилни пространства на полуизоставени ателиета и галерии и пред сравнително камерна публика. И съвсем не ви говоря за някакви маркетингови стратегии! Това, което в момента се случва на сцената ни и прилича на литературно обновление е точно това – пробутване на пазара имена и заглавия, а не обновяване на литературата с нови процеси. Продажбите могат да са единствено следствие, а не цел на обновителския успех.
Друг е въпросът, че във финансовото измерение на успеха не може да има нищо за упрек, даже напротив!

Благодаря на Иван за участието и пожеланието за повече откупки.


И аз благодаря на Райна Маркова, която специално написа и ми предостави този текст.