четвъртък, 9 декември 2010 г.

Алла Георгиева, вечерята на Франкенщайн и холандците

Alla Georgieva after Willem Heda

Преди седмица представих тук, в този блог (на 2 декемри и на английски с една компилация от текста на Алла и на галерията) предстоящата тогава изложба на Алла Георгиева в галерия "Сариев" в Пловдив, която е била открита с пърформанс, пародия на кулинарно шоу във вторник, седем часа.

Уви, колкото и да исках не можах да отида до Пловдив, парното на колата на едни приятели два дена преди това се развали, другият човек, с който мислех да отида пък отложи пътуването си до Пловдив с един ден, а приятелят, който щеше да се съгласи да отидем няколко дни преди това се бе държал като глупав рицар и толкова ме бе ядосал, че дори не му предложих да идем заедно в Пловдив. Мъжът ми бе против да ходя с влака или да оставам една нощ сама там и така бях принудена да се откажа, както миналата година се отказах и от концерта на Ленърд Коен в Букурещ - поради липса на превоз.

Казвам всичко това, за да покажа как често желанията ни са подчинени на различни обстоятелства и да изразя съжалението си от факта, че нямам кола и шофьорска книжка. Както и да, това няма нищо общо с Франкенщайн и холандиците от 16ти и 17ти век.

Колкото до Алла, заради нейното изкуство миналия месец се скарахме с г-жа К. и аз го приех толкова навътре, че резултата бе един текст, който излезе тук в блога за важността от разбирането когато гледаме изкуство. Ябълката на раздора се оказаха три работи на Алла от серията "Нов Хедонизъм", които г-жа К. нападна, говорейки ми за модели като в "Плейбой" и вулгарни лица. Позииците си защитавахме със страст, а ако от някъде Алла можеше да ни види, щеше да бъде доволна. Според нея изкуството трябва да предизвиква мощен ефект, обиди, скандали.

Междувременно Алла подготвяше "Вечерята на Франкенщайн" в Пловдив - самостоятелната си изложба в галерия "Сариев", а г-жа К. замина със семейството си за уикенда в Амстердам. След като си бе стегнала багажа, малко преди да излезе от вкъщи за летището тя ми написа "а в неделя съм при Ван Гог".

Такива си ги пишем с нея. Още си пазя есемеса й от Рим "сега съм с Караваджо" (в църквата Сан Луиджи деи Франчези, където й бях казала непременно да иде). Аз тогава с повече безразличие, отколко със завист отвърнах: "Аз го зарязах още преди да срещна С., който пък се оказа негов почитател". (Но да не се разсейвам сега)

И така, Алла, облечена като готвач във вторник в 7 часа вечерта е представила в Пловдив в галерия "Сариев" ужасните храни, които ядем изразявайки почитта си към холандските майстори, а г-жа К. предишния ден, понеделник късно вечерта се беше върнала от Амстердам влюбена в тези холандци.

И ето вчера, виждайки ме вечерта ме пита:
"Alla ot Willem Heda li se e vduhnovila za tezi snimki s limona?"
"Да, казвам аз, от холандците и днешните боклучави храни" и чувствам, че Алла е намерила ключа към харесването на г-жа К., която продължава "да, но те са снимки на картини на Хеда и Ван Дайк, тази картина на Хеда е в Ермитажа, а подобна е в Амстердам", казва ми тя и добавя "те са впечатляващи"
"Накрая ще я харесаш Алла", смея се аз.
"Аз там ги видях, продължава г-жа К., исках да си купя картички, но репродукциите не бяха хубави"
"ще си купим направо по една картина, казвам аз, когато Алла ги нарисува тези нейни натюрморти с днешните изкуствено създадени храни"
А госпожа К. междувременно ми дава линк с една картина на Хеда и казва:
"Тази е от Амстердам"


След което продължава: "Тези холандци наистина ме разбиха. Ние в 21век откриваме провокациите, те тихом мълком още от 16ти век си ги рисуват".

А ето сега и текста на Алла Георгиева, който копирам тук с любезното й разрешение.

“Вечерята на Франкенщайн” е първа част от дългосрочния проект “To Eat or not To Eat?”, изследващ процеса на хранене на хората в исторически, социален, политически, философски и културен аспект.

Проектът фокусира вниманието върху проблема с все по разрастващата се подмяна на натуралната и здравословна храна с вредни за здравето храни-мутанти. В търсене на идеалната - евтина и дълготрайна храна хората създават безброй утопични модели, провеждайки рисковани експерименти с хранителни продукти с непредсказуеми последствия за собствения живот и здраве. С изобретяване на “месните екстракти на Либих” и “продукта на цивилизацията”- маргарина, човечеството е повярвало в настъпването на ерата на всеобщото хранително изобилие, което не е получено на полета и във фермите, а в химическите лаборатории. Поредната утопия наречена “ генно инженерство” обещава да спаси човечеството от глад с помощта на транс генните продукти. Но има вероятност те да се превърнат в ново оръжие за масово поразаване. Урбанистичната джунгла предлага на откъсналия се от природата човек безброй храни-мутанти , храни-клонинги, храни-ерзац, сурогати имитиращи носталгичните вкусове на все по-малко достъпните натурални хранителни продукти. Синтетичните продукти напомпани с оцветители, антиоксиданти, емулгатори, консерванти надлежно снабдени с лъскави опаковки и агресивна често лъжлива реклама са ежедневната храна на” хомо-урбаникус”.”Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. В студената война водена между търсещата бързи печалби хранителна индустрия и потребителите, информираността и финансовите възможности са единствените шансове за оцеляване. Атакуван от всички страни, постоянно мамен от производители и рекламни медии потребителят в крайна сметка се сдобива с маниакален синдром за преследване и всеки контакт с хранителните продукти се превръща в параноидален акт на “дознание” и “независимо разследване”. Намаляването на натуралната и здравословна храна породи и най-новия феномен на развлекателната индустрия наречен “кулинарно шоу”. Майсторите - готвачи отдавна са напуснали задимените кухни и са се превърнали в мега звезди на рекламния шоу бизнес. Пърформансите им се провеждат на театрални сцени пред хипнотизираната, гладна и жадна за зрелища публика. Храната като никога се поглъща повече “с очи” отколкото “с уста”. Тя изглежда завинаги загубила своята “невинност” и останала “девствена” само в натюрмортите от миналите векове.
*Вечерята на Франкенщайн е перифраза на популярния термин “Храната на Франкенщайн”/Frankenstein Food, с който световната организация Грийнпис обозначава генно-модифицираните продукти

“НатюрMortes” –серия от 4 цветни фотографии, 50х70 см, дигитален печат върху плат. Серията интерпретира популярните холандски и фламандски натюрморти. През 17 век Нидерландия преживява своя златен век., икономиката на страната отърсилата се от испанското господство е в бурен подем. Благодарение на отлично развито търговско мореплаване Нидерландия има достъп до хранителните продукти от целия свят. Освен внасяните зърнени храни, вина и екзотични подправки холандците произвеждат в изобилие риба, сирене, масло, мляко, плодове и зеленчуци. Страната се радва на най-високия стандарт на живота и холандците са най-добре хранещо се население в Европа през този период. Правителството стриктно прилага регламенти и закони за безопасността и качеството на храните. Красивата и вкусна храна се превръща в символа на Нидерландия и натюрморта, като жанр в изкуството бива възведен на пиедестал. Огромното търсене на натюрморти поражда и голямото им предлагане.
Около две хиляди художници произвеждат по 4-5 натюрморта на седмица и ги предлагат на достъпна цена. В поредицата от представените натюрморти в съдове, характерни за химически и медицински лаборатории са представени едни от най-вредните хранителни продукти предлагани на българския пазар или такива, които пораждат съмнения за качеството, заради неспазване на технологията за производство и лъжлива информация.

Пърформанс “Кулинарно шоу - Вечерята на Франкенщайн” . Хумористична пародия на кулинарните шоута, смесваща популярни хранителни митове, утопии, химически опити и рекламни трикове. Пърформерите приготвят “красиви, вкусни и полезни” ястия от най-вредните продукти предлагани на българския пазар.

“ Рецептите на Франкенщайн”- серия от 5 цветни фотографии 40х60 см (дигитален печат върху хартия) Серията представя снимки на примамливо аранжирани “изискани” ястия приготвени от най-вредните продукти придружени с рецептите.

3 коментара:

  1. ох, искам да имам една такава. на транспарант. в голям размер.

    ОтговорИзтриване
  2. аз по погрешка си сложих картината на Хеда на десктопа и то така, че не се вижда съвсем цялата, но седи толкова добре, че няма да я махам засега, а ако мога когато Алла нарисува своите натюрморти ще гледам да си купя един стига да не са супер скъпи, макар че вече си мечтая да си намеря меценат, който да ми я подари :-))

    ОтговорИзтриване
  3. аз затова и искам репродукция. скъпа, но репродукция. в кухнята ми би стояло адски концептуално. или пък в спалнята, понеже съм почитателка на фуд-плея, хаха.

    ОтговорИзтриване