Алла Георгиева, вечерята на Франкенщайн и холандците

Alla Georgieva after Willem Heda

Преди седмица представих тук, в този блог (на 2 декемри и на английски с една компилация от текста на Алла и на галерията) предстоящата тогава изложба на Алла Георгиева в галерия "Сариев" в Пловдив, която е била открита с пърформанс, пародия на кулинарно шоу във вторник, седем часа.

Уви, колкото и да исках не можах да отида до Пловдив, парното на колата на едни приятели два дена преди това се развали, другият човек, с който мислех да отида пък отложи пътуването си до Пловдив с един ден, а приятелят, който щеше да се съгласи да отидем няколко дни преди това се бе държал като глупав рицар и толкова ме бе ядосал, че дори не му предложих да идем заедно в Пловдив. Мъжът ми бе против да ходя с влака или да оставам една нощ сама там и така бях принудена да се откажа, както миналата година се отказах и от концерта на Ленърд Коен в Букурещ - поради липса на превоз.

Казвам всичко това, за да покажа как често желанията ни са подчинени на различни обстоятелства и да изразя съжалението си от факта, че нямам кола и шофьорска книжка. Както и да, това няма нищо общо с Франкенщайн и холандиците от 16ти и 17ти век.

Колкото до Алла, заради нейното изкуство миналия месец се скарахме с г-жа К. и аз го приех толкова навътре, че резултата бе един текст, който излезе тук в блога за важността от разбирането когато гледаме изкуство. Ябълката на раздора се оказаха три работи на Алла от серията "Нов Хедонизъм", които г-жа К. нападна, говорейки ми за модели като в "Плейбой" и вулгарни лица. Позииците си защитавахме със страст, а ако от някъде Алла можеше да ни види, щеше да бъде доволна. Според нея изкуството трябва да предизвиква мощен ефект, обиди, скандали.

Междувременно Алла подготвяше "Вечерята на Франкенщайн" в Пловдив - самостоятелната си изложба в галерия "Сариев", а г-жа К. замина със семейството си за уикенда в Амстердам. След като си бе стегнала багажа, малко преди да излезе от вкъщи за летището тя ми написа "а в неделя съм при Ван Гог".

Такива си ги пишем с нея. Още си пазя есемеса й от Рим "сега съм с Караваджо" (в църквата Сан Луиджи деи Франчези, където й бях казала непременно да иде). Аз тогава с повече безразличие, отколко със завист отвърнах: "Аз го зарязах още преди да срещна С., който пък се оказа негов почитател". (Но да не се разсейвам сега)

И така, Алла, облечена като готвач във вторник в 7 часа вечерта е представила в Пловдив в галерия "Сариев" ужасните храни, които ядем изразявайки почитта си към холандските майстори, а г-жа К. предишния ден, понеделник късно вечерта се беше върнала от Амстердам влюбена в тези холандци.

И ето вчера, виждайки ме вечерта ме пита:
"Alla ot Willem Heda li se e vduhnovila za tezi snimki s limona?"
"Да, казвам аз, от холандците и днешните боклучави храни" и чувствам, че Алла е намерила ключа към харесването на г-жа К., която продължава "да, но те са снимки на картини на Хеда и Ван Дайк, тази картина на Хеда е в Ермитажа, а подобна е в Амстердам", казва ми тя и добавя "те са впечатляващи"
"Накрая ще я харесаш Алла", смея се аз.
"Аз там ги видях, продължава г-жа К., исках да си купя картички, но репродукциите не бяха хубави"
"ще си купим направо по една картина, казвам аз, когато Алла ги нарисува тези нейни натюрморти с днешните изкуствено създадени храни"
А госпожа К. междувременно ми дава линк с една картина на Хеда и казва:
"Тази е от Амстердам"


След което продължава: "Тези холандци наистина ме разбиха. Ние в 21век откриваме провокациите, те тихом мълком още от 16ти век си ги рисуват".

А ето сега и текста на Алла Георгиева, който копирам тук с любезното й разрешение.

“Вечерята на Франкенщайн” е първа част от дългосрочния проект “To Eat or not To Eat?”, изследващ процеса на хранене на хората в исторически, социален, политически, философски и културен аспект.

Проектът фокусира вниманието върху проблема с все по разрастващата се подмяна на натуралната и здравословна храна с вредни за здравето храни-мутанти. В търсене на идеалната - евтина и дълготрайна храна хората създават безброй утопични модели, провеждайки рисковани експерименти с хранителни продукти с непредсказуеми последствия за собствения живот и здраве. С изобретяване на “месните екстракти на Либих” и “продукта на цивилизацията”- маргарина, човечеството е повярвало в настъпването на ерата на всеобщото хранително изобилие, което не е получено на полета и във фермите, а в химическите лаборатории. Поредната утопия наречена “ генно инженерство” обещава да спаси човечеството от глад с помощта на транс генните продукти. Но има вероятност те да се превърнат в ново оръжие за масово поразаване. Урбанистичната джунгла предлага на откъсналия се от природата човек безброй храни-мутанти , храни-клонинги, храни-ерзац, сурогати имитиращи носталгичните вкусове на все по-малко достъпните натурални хранителни продукти. Синтетичните продукти напомпани с оцветители, антиоксиданти, емулгатори, консерванти надлежно снабдени с лъскави опаковки и агресивна често лъжлива реклама са ежедневната храна на” хомо-урбаникус”.”Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. В студената война водена между търсещата бързи печалби хранителна индустрия и потребителите, информираността и финансовите възможности са единствените шансове за оцеляване. Атакуван от всички страни, постоянно мамен от производители и рекламни медии потребителят в крайна сметка се сдобива с маниакален синдром за преследване и всеки контакт с хранителните продукти се превръща в параноидален акт на “дознание” и “независимо разследване”. Намаляването на натуралната и здравословна храна породи и най-новия феномен на развлекателната индустрия наречен “кулинарно шоу”. Майсторите - готвачи отдавна са напуснали задимените кухни и са се превърнали в мега звезди на рекламния шоу бизнес. Пърформансите им се провеждат на театрални сцени пред хипнотизираната, гладна и жадна за зрелища публика. Храната като никога се поглъща повече “с очи” отколкото “с уста”. Тя изглежда завинаги загубила своята “невинност” и останала “девствена” само в натюрмортите от миналите векове.
*Вечерята на Франкенщайн е перифраза на популярния термин “Храната на Франкенщайн”/Frankenstein Food, с който световната организация Грийнпис обозначава генно-модифицираните продукти

“НатюрMortes” –серия от 4 цветни фотографии, 50х70 см, дигитален печат върху плат. Серията интерпретира популярните холандски и фламандски натюрморти. През 17 век Нидерландия преживява своя златен век., икономиката на страната отърсилата се от испанското господство е в бурен подем. Благодарение на отлично развито търговско мореплаване Нидерландия има достъп до хранителните продукти от целия свят. Освен внасяните зърнени храни, вина и екзотични подправки холандците произвеждат в изобилие риба, сирене, масло, мляко, плодове и зеленчуци. Страната се радва на най-високия стандарт на живота и холандците са най-добре хранещо се население в Европа през този период. Правителството стриктно прилага регламенти и закони за безопасността и качеството на храните. Красивата и вкусна храна се превръща в символа на Нидерландия и натюрморта, като жанр в изкуството бива възведен на пиедестал. Огромното търсене на натюрморти поражда и голямото им предлагане.
Около две хиляди художници произвеждат по 4-5 натюрморта на седмица и ги предлагат на достъпна цена. В поредицата от представените натюрморти в съдове, характерни за химически и медицински лаборатории са представени едни от най-вредните хранителни продукти предлагани на българския пазар или такива, които пораждат съмнения за качеството, заради неспазване на технологията за производство и лъжлива информация.

Пърформанс “Кулинарно шоу - Вечерята на Франкенщайн” . Хумористична пародия на кулинарните шоута, смесваща популярни хранителни митове, утопии, химически опити и рекламни трикове. Пърформерите приготвят “красиви, вкусни и полезни” ястия от най-вредните продукти предлагани на българския пазар.

“ Рецептите на Франкенщайн”- серия от 5 цветни фотографии 40х60 см (дигитален печат върху хартия) Серията представя снимки на примамливо аранжирани “изискани” ястия приготвени от най-вредните продукти придружени с рецептите.