неделя, 19 декември 2010 г.

Венеция е моят град



Венеция е моят град


Там имам много скъп приятел
истински аристократ по дух и потекло,
пътешественик обикалял света,
прочут филателист, голям експерт,
колекционер на лули, все още пушач
и по призвание изследовател.
В този днешен свят работи в офис,
офис, който от няколко години, уви,
вече не е и на Канал Гранде.

Във Венеция играе любимият ми актьор,
дискретен и верен приятел,
красавец и изненадващо добър поет.
Оттам е и Фаусто, така обичащ своя град,
Фаусто, който ще се качи на всяка
камбанария, за да заснеме със своя "Никон"
великолепната Венеция отвисоко
като от полет на птица.

А Серджо - моят принц живее там
в истински palazzo и се надява
да умре в дома си, за да го напусне
завинаги през водния вход.
Не искаше да разбера на колко е години,
но пък ми каза, че като дете е яхал лъвовете
от червен мрамор при площад Сан Марко,
всеки път когато е минавал оттам.

Във Венеция вече живее и Валтер,
който ми призна, че ще става будистки монах
и е прекарал шест години от живота си
в един будистки манастир.
Един ден, когато остарея
там, във Венеция ще отида да живея и аз.

© photo by Fausto Maroder

© photo by Fausto Maroder

© photo by Fausto Maroder

© photo by Fausto Maroder

Още от снимките на Фаусто може да видите в неговия Alloggi Barbaria Blog. Тук давам линк към последната камбанария, на която се е качил - тази на църквата Сан Джеремия.

А първите три снимки са от камбанарията на църквата Фрари, където ме качи моят приятел Андреа (аз го наричам "моя професор" и му говоря на Вие).

Няма коментари:

Публикуване на коментар