Нова сцена от комедията

Ще нарека единия от двата персонажа в тази сцена с думата от международната езикова лексика за главен готвач – Сhef, първо защото обожавам начина, по който звучи в устата тази дума и второ защото освен безпорен творец, този човек е и отколешен приятел на творци, и винаги е бил мерило на добрия вкус. В края на всека година вестниците се надпреварват да публикуват новогошното му меню, в което всеки път ме изненадват думи като симфония, ададжио, capriccio... Това обаче, което малцина знаят, е че преди да се посвети на кулинарното изкуство, като младеж, този човек бе обсебен от литературата и може би и до днес е читателят с най-точна преценка в България. Аз имам шанса да го познавам от момче, но само един единствен път съм вечеряла в скъпия ресторант, който той дирижира.

В тази сцена нашите двама герои седят един следобед в чайната на „Бенковски” и объждат хора, които изглежда отдавна познават.

Ка1: - Веднага ми отговори, но ако правилно съм разбрала отговора й засега е не. Писала ми е да я държа в течение...
Chef: - Тя е пич, винаги съм имал чувството, че я познавам и дори като чета някоя от нейните книги ми се струва, че тези истории ми ги е разказвала лично.
Ка1: - А Кирилиз Кирилизов въобще не ме свърза. Отвърна ми „преди месец говорих с нея на тази тема, предлагам ти да не й пишеш сега”. Не знам дали ще му приятно ако някой друг решава вместо него дали той да участва в нещо или не... Напълно ми падна в очите.
Chef: - Той е европисател, вече е в друга орбита
Ка1: - Никакъв европисател не е, защото няма еврочитатели. Европисател е Мишел Уелбек, който има читатели в цяла Европа и в Италия и в България приятели ми говорят за книгите му. Досега никой не ми е говорил възхитено за книга на Кирилиз Кирилизов. По-скоро ти си от световна класа, а не той!
Chef: - Той е класик, а аз съм само готвач, който дори не пише книги с рецепти и напоследък сътворява само менюта.
Ка1: - Казвам ти, че ще стана критик (смее се) и ще го поставя на място! Той е като царя с новите дрехи. Истината е, че той няма читатели, а само ласкатели и цяла машина от бутала задвижвани на собствен ход.
Chef: - Е, той е гений на маркетинга.
Ка1: - Защото още не е се проявил този мой гений...(смее се) Толкова години пилях енергията си в училище.
Chef: - Жал ми е за Кирилиз...
Ка1: - Той се пъчи, че е номер Едно, но всъщност поетичния му талант е доста ограничен.
Chef: - Ние вече сме в различни светове и понякога той ми липсва.
Ка1: - Ти си в по-хубав свят.
Chef: - Е, аз съм по-голям сноб от него.
Ка1: - Като стане изложбата с портретите на българските поети в Народната библиотека ще се види кой е по-най-най (смее се)
Chef: - Ани Илков
Ка1: - Ама не е Христо Ботев!
Chef: - Е, сега...
Ка1: - Обаче имаше същия поетичен плам в началото.
Chef: - Да, сега е изтощен, но е гениален.
Ка1: - Гениален?
Chef: - Това не е похвала, разбира се.