четвъртък, 29 юли 2010 г.

La Divina Commedia secondo J. L. Borges

"Morta Beatrice, perduta per sempre Beatrice, Dante giocò con la finzione di ritrovarla, per mitigare la tristezza; io personalmente penso che abbia edificato la triplice architettura del suo poema per introdurvi quell'incontro" [J. L. Borges]

Matteo Donazzon speaking: Mi hanno commosso queste parole, sognanti un amore che davvero "omnia vincit"...

Domenico di Michelino
Ritratto di Dante Alighieri, la città di Firenze e l'allegoria della Divina Commedia
1465
Tempera su tela, 232 x 290 cm.
Firenze, chiesa di Santa Maria del Fiore

Sandro Botticelli
La Divina Commedia
Inferno
La voragine infernale

Città del Vaticano
Biblioteca Apostolica Vaticana

Ники Бойков във Виена

тук публикувам първите две "съобщения" или "пощенски картички" от Ники Бойков от Виена, които той е пуснал на стената си в fb. Намирам този начин на писане за сходен на толкова обичания жанр на street photography, особено харесван напоследък и практивуван от голяма част от новите фотографи, които показват снимките си във Flickr.

И понеже Ники още нищо не е написал за катедралата Св. Стефан си позволям да сложа една снимка, с пожелание да се подсети да документира с думи и минаването си покрай нея.



виена: разходка с колело, накъдето ми видят очите, от рафаелгасе по велосипедната алея, покрай махараджата, продаващ вестници и списания, паркчето с туркини и деца, играещи на канадска, нашарената кула - завода им за отпадъци, ще ми кажат впоследствие -, метеорологичния институт, градска баня, китайска градина, дом пирошка, покрай египетското посолство и скучаещия полицай, после в оградения парк:
в подравнената трева: баща играе футбол със сина си, двама-трима бягащи, един правещ и лицеви опори на пейка, с место отделно за кучета, после на връщане: паста за 3.10 в сладкарница берлингер под надмения поглед на изтипосана виенчанка: хир есен, се чувам да казвам и шницел за 3.50 при нашарената кула. коли, които ти дават предимство, велоалеи, вятър в косите.

след синджирката на седемдесет метра над нощна виена, присветкваща в размазани светлинки (свалиха ми очилата), любовния оракул в прaтера: Heiß und stürmisch, immer zu neu Abenteuern aufgelegt. (горещ и бурен/разгорещен и страстен, готов за нови приключения.)

Николай Бойков

сряда, 28 юли 2010 г.

вторник, 27 юли 2010 г.

Разговори с поети

Не, няма да разкажа как с Тома Марков обсъдихме набързо няколко поети и поетичната харизма, ще предам само една размяна на реплики, в която не стана дума за поети, а за муза.

Аз (един ден) на Тома Марков:

имаш чудна муза

и той:

да, така е.
винаги е било така.

понеделник, 26 юли 2010 г.

Воля за последователи

Това е друга история от fb.

Признавам, че възнамерявам да използвам профила си там, за да популяризирам другия си блог, който всяка сутрин обновявам с любов. Днес по обяд, хващам on line една от най-старателните си ученички, Радея, която ще остане като един от най-ученолюбивите възпитаници на Италианския лицей в цялата му история и започвам съвсем целенасочен разговор. Трябва да кажа, че Радея още като ученичка бе изкарала един курс във Флоренция, а вече като студентка бе прекарала три месеца в Перуджа, в тамошния университет за чужденци, известен в цяла Европа, който може да представя скоро в този блог. И така, поздравявам я на италиански:

ciaooo

Radeya:
ciao
kak ste?

Аз:
bene grazie (и след едноминутна пауза:)
koi sega ti e lubumia ital grad?

Radeya:
Roma razbira se (ухилва се тя и на свой ред ме пита :)
a na Vas?

Аз:
ne znaesh li? (учудвам се, че й е убегнало)
ehehe (това е обичайното ми интернет хихикане)

Radeya:
predpolagam, che sushtiyat (смее се тя)

Аз:
ne

Radeya:
a koi?

Аз:
vij mi pod snimkata na profila

Radeyа: (продължава да налучква в стремежа си да отгатне)
Firenze (Флоренция на италиански)

Аз:
ne
po-lesno e da vidish (усмихвам се срамежливо)

Radeya:
hahaha
vidqh
la Serenissima

Аз: (ето как се обръщат нещата, ето, че сега аз се опитвам да й се харесам и почти подкупващо се усмихвам :)
shte me zaradvash ako mi stanesh
posledovatеl na bloga

Radeya:
hahaha
moje, moje

Аз:
perché ridi? ("зашо се смееш?" я питам)

Radeya:
samo trqbva da hvurlq edno oko

неделя, 25 юли 2010 г.

събота, 24 юли 2010 г.

неохраняем плаж






Не можех да снимам повече от плажа, защото в основната си част беше нудистки и посетителите му бяха по-ранобудни от мен.

петък, 23 юли 2010 г.

Отговорът на г-н Аnonymous

Вчера си пишем с един господин, който тук ще нарека г-н Аnonymous и когато съм любoпитна за мнението му по един литературен въпрос, той ми отвръща, че не е критик, а един литературен журналист. Защо не напишеш един текст със заглавие "Защо не съм критик", го питам аз и се оказва, че е писал такъв текст и дори го е чел, но вече не го смята за важен.

Аз обаче вярвам, че въпроса е важен и го уверявам, че един ден трябва да се върне към него и да го развие както подобава или както му харесва. Освен това бих искала да прочета и вече не-актуалния за автора му вариант.

След няколко часа когато отново го виждам, го питам "Да очакваме ли ъпгрейт на "Защо не съм критик?"

"Hямам представа,
сега съм готвач, колоездач", отговаря ми той.

четвъртък, 22 юли 2010 г.

историята на едно съобщение или почти стихотворение от Ники Бойков

Тази история се развива в fb

С Ники сме замислили едни работи, по-скоро на мен ми се въртят в главата едни авторски четения и ми се иска да обсъдя с него идеята, която ме е осенила, а именно как трябва да чете пред публика от "Книгата на живота"

и тогава той ми изпраща това съобщение в fb, което ми се струва доста поетично, и аз без да му мисля много го лепвам на стената си като обявявам "Почти стихотворение от Ники Бойков"

Следва самото то
както ми беше дошло
с изписано автоматично

(няма заглавие)

shte ti pisha kato se pribera v sofiaq emilia (naj-kusno nedelja-ponedelnik).
sega sum vuv vidin.
hodja da pluvam v dunava.
jam prosenik i cseta bavno.
v net kluba pisha sred detski vikove za zombita, kruv, zarazjane, otkacsalki, bazi i pomosht. i proizvostvo na onia.
pozdravi n

Изправям само една грешчица на клавиатурата и след София преди името ми вместо q слагам една запетайка.

Няколко часа по-късно Ники се появява on line и го питам видял ли почти стихотворението, което е написал? Той ме пита "къде?" и аз казвам "на мойта стена". После го питам дали му харесва, а той ми отговаря "поласкан съм". След това обаче ми признава, че ще си има вече едно наум като ми пише съобщения и додава, че всъщност няма нещо, което не би казал публично.

"Виждаш ли, добре съм преценила", отвръщам, но бързо му предлагам да го махна и още преди той да каже, не не, го изтривам. "Който прочел прочел" слагам край на историята. Обсъждаме още някакви други неща и Ники ми пише nabrah ti suobshtenieto na bulgarski. Набрал ми го "на български" и го изпраща. (Надявам се да ви направи впечатление как почитаме в този текст на четири ръце делото на Кирил и Методий, на килирица и на metodieviza съответно.)

почти стихотворение (oт ники бойков)

ще ти пиша като се прибера в софия
ходя да плувам в дунава
ям просеник и чета бавно
в нет клуба пиша сред детски викове за кръв, заразяване, откачалки, бази, помощ и производство на ония
поздрави н


Прочитам го и му отвръщам с едно съобщение:

производство на ония се чудя какво е
"ония" като някаква субстанция или ония съкратено от онези

И после с още едно:

а бази го бях прочела като "баси" от ебаси :)

А Ники на свой ред ми изпраща друго:

добави и емилия. моля те, ако ще го слагаш

събота, 17 юли 2010 г.

Автографът

Пожеланието е толкова хубаво и досега не съм яла сладолед в Рим.

Това е първият автограф, който показвам, от онези, които съм искала. Това е автографът, който ми стана особено скъп и не бе лесно да се реша да го публикувам.

Виргиния ме попита какво обичам, аз малко се запънах, но след няколко мига колебания казах сладолед. После добавих и Италия. И тя в миг съчини това пожелание, което ме радва всеки път щом си спомня за него. Има малка грешчица при изписването на италиански на Испания, Spagna, но тя се дължи изцяло на мен, на неумението ми да обясня как се изписва звука "ныа" и как се спелва на английски или френски буквата G, на която щом мисля на италиански аз си викам все "Джи" и наистина не знам как да я произнеса на друг език. И всичкото това заради Piazza di Spagna, наречен така, защото там някога е била резиденцията на испанския посланик.

петък, 16 юли 2010 г.

Калиграфии на Виргиния Захариева




Направих тези три снимки привечер на светлината на отиващо си слънце, държах с едната си ръка романа на отворения прозорец, отметнала зад мен пердето, а с другата фотоапарата. Направих ги в обратен ред, първо щипката, чието описание в романа много ми хареса. И аз харесвам тази форма, дори преди повече от 20 години си правех колекция от ципки донесени от различни места. Все още като простирам на балкона ми попада тази от Несебър и онази от Милано, която си взех предизвиквайки удивлението на Райна, но всеки път когато защипвам нещо с тази голяма и стабилна жълта щипка тя ми напомня за онова първо гостуване в апартамента на пиаца Гранди.

Мисля, че Виргиния Захариева трябва да направи едно четене с калиграфии в някоя галерия. Мисля, че романът го изисква. Да направи пред публика поне две, които после който иска и може да си го позволи, да си купи. Преди това и след това да почете. Аз лично съм много любопитна кои глави ще избере и как ще се облече.

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Палят ми се китари

Никола Верлато сигурно в някакъв паралелен свят е чел Виргиния Захариева, имам предвид онзи пасаж от романа (бих го цитирала, но не мога да избера откъде да започна), който завършва с "Палят ми се китари" (затова ще дам страницата - 243) или Джими Хендрикс все още неистово вдъхновява!

Виргиния, тази китара е за теб, зaщото ми стигаха няколко глави от "9 зайци" и желанието да пиша на български се завърна.

Nicola Verlato, The Monterey's Guitar, 2009
oil on canvas, 122 x 76 cm
Courtesy Bonelli Arte Contemporanea, Mantova and Padioglione Italia 53 Biennale di Venezia Fare Mondi Making Worlds 07.06 - 22.11.09 (Arsenale)


Nicola Verlato was born 1965 in Verona. Lives and works in New York.

сряда, 14 юли 2010 г.

"9 зайци" 9 дена 9 поста

От заглавието се вижда какво съм намислила. Каквото ще пиша за този роман ще го напиша така. Романът заслужава "нещо по-така".

Виргиния, утре имам за теб една горяща китара.


Направих тази снимката на корицата на романа, като сложих книгата върху полата на гладачната маса, която трябва да си изгладя преди да изляза. Можех да зарадвам и Батман, черният рицар, който всъщност е някакъв жалък боязлив рицар, ако въобще е рицар този римски кафон (използвам тази дума защото вече има Гугъл Преводач, така ще го метна, макар, че на Батман му е през оная работа на какъв език, къде и какво пиша).

Мислех, че ще ми достави удоволствие да обсъдя персонажите Тома или Жоро или колежките ми от студентските години в културологията с истински имена, няма обаче да започна да се занимавам с литературно-клюкарски обсъждания сега.

Искам да кажа, че тази книга отключи няколко въпроса в мен и един от тях е "Колко отхвърляния мога да понеса?"

Хубав въпрос, добре формулиран, не си го бях задавала точно така, но помня всеки миг когато ми се е въртял в главата. Една особена тревога, която никога не минава прага на отчаянието. Следващият път когато я изпитам трябва само да си кажа, че вече ми е станала скъпа. Че веднъж съм я свила с една вечеря на пиаца Навона сама, такива разни неща.

Именно Батман по отношение на отхвърлянето направи чудеса. И въпреки това продължава да ме изненадва всеки път щом видя името му да ме чака в mailbox. Но Батман е от друга книга, така, че няма повече да го споменавам. Той и без друго е само за прикритие. Абе той и Данте, беше писал за една дама, която му служела за прикритие, но истината е, че му е служела за удоволствие.

вторник, 13 юли 2010 г.

Доматена супа и сандвич за след любов

Поканата

Скъпи приятели,
заповядайте
на Доматена супа и Сандвич за след любов на Виргиния Захариева
кулинарно четенe
и сладки приказки
в Made in Home (Петьофи 37)
12 юли понеделник 19 часа
цена на порция супа: 1 лв.
цена на сандвич: 2 лв

нб

Тя се казва Виргиния. Готина е. Не й пука от някаква си грешка на таблото с менюто. Знае коя е и въобще не е дребнава. Ако бях аз щях да се впусна да си коригирам погрешно изписаното име.

Мен всъщност ме покани Ники Бойков, модераторът на събитието. Ето го тук с Алекс, която се оказа истинска почитателка на Виргиния Захариева.

Появява се супата.

Топлата доматена супа (ще се окаже по рецептата на монахините от романа) и ръцете на Виргиния. И супата и сандвича вървят с лютата разядка. Всички си слагаме от нея, и върху сандвича, а после в супата.

Христина позира със сандвич в ръка.

Ядем. Аз първо снимам. Сандвичът е страхотен, изненадващо вкусен. Сандич за след любов. Много неща могат да минат за любов, да бъдат мислени за любов.

Алекс и Виргиния говорят за чакри.

Следва раздаването на автографи. На първата страница от романа "9 зайци". Не очакваме, че ще получим толкова хубави автографи. Не очаквам романа толкова да ми хареса. Не очаквам, че сред героите ще открия хора, които познавам. (Но за романа ще говоря другаде.)





Автографът, който ми даде Виргиния влиза в Топ 5 на колекцията ми, в която съм събрала автографи от Джани Ватимо (за Иво), Умберто Еко, Петер Естерхази (него ми го взе Ники Бойков обаче) и онова младо момиче Дена, на което се представих като колекционерка на автографи.

Харесвам се на тази снимка, истински вампир. Полата ми не отстъпва на престилката на Виргиния. Всъщност още преди раздаването на автографите тя понечи да си я свали, но й казаха, защо, така е по-истинско. Супата и сандичите наистина ги беше правила тя. Ники и ресторантьорът само бяха помагали.

Идва ред и на супата. Виргиния ни подканя, позира ми за тази снимка, но ето че съм успяла да хвана мига, да натисна копчето в най-подходящия момент

Непринудени са, вижда се дори когато са с гръб.


Хайде, сега да ви направя една снимка.


Христина Василева и Ники Бойков обсъждат бароковия концерт в католическата катедрала преди седмица - две.


Може да се седне и на тротоара, но на масите на отсрещната страна на улицата са нясядали хората дощли за поетичното четене със сандич и доматена супа

Четенето започва.









На сутринта след като почти сме привършили пържените филийки, toast alla francese, както ги е нарекла в италианския си блог Райна, се сещам, че можех да сервирам закуската на Иво върху една хартиена подложка със стихотворение. Бързо ставам и му давам една, избирам за него СУПА "ВЕЙ ДЖЪН", подмушвам я под дуралексовата с цвят на черно фрапе чиния, а той малко се дърпа, не му се иска да се изцапа стихотворението. "Отпечатано е на този лист за това", казвам, без да съм особено убедителна и добавям "Има още едно и за мен". Иво зачита (на ум) "Макар още твърда,/ тръпне водата" докато си довършва закуската.

Тук е момента да кажа, че той я знае Виргиния Захариева. Казва нещо хубаво, което съжалявам, че нямаше как да си запиша, казва за нея, че разбира, че има визия, и че по-младите не могат да се мерят с нея, казва го може би по-различно, трудно е да уловя дали го казва с харесване или с уважение.

понеделник, 5 юли 2010 г.

Иво Хаджийски в Сирмионе

Nicolas Bertoux, La poltrona di Catullo (Креслото на Катул), Sirmione, settembre 2008

Катуле, Катуле,
твоето родно място е санаториум
за болни, курорт за пенсионери,
истински дребнобуржоазен рай:
само рокерите и водите на Гарда
връщат времето назад:
Пинии, кипариси, маслини,
олеандри -
закъсня да се върнеш тук
затова по-добре не се връщай,
Катуле!

Остани където си
и отвреме-навреме
хвърляй по някой поглед насам
с иронично-лукава усмивка.
Ще се посмеем като се видим.

Иво Хаджийски





Спомените се връщат далеч от лагуната
тук, под кипарисите, където руините
мълчат песните на Катул
и мълвят стихотворенията на Сеферис.
Алеята с пиниите отвежда до Лидо Галеаци,
до градския плаж настлан с чакъл
и отломки от друго време.
Емилия, ти идваш от хотел "Клодия"
и преминаваш
твоят смях събужда многолетния сън
на Сирмионе
оценен по достойнство от Езра.

Иво Хаджийски


неделя, 4 юли 2010 г.

Varna churches St. Nicolaus Orthodox Church


Св. Николай беше първата варненска църква, която видяхме и в която влязохме.


В притвора ни посрещна портрета на ктитора, а вътре ме поразиха витражите, които се оказаха изключително фотогенични.