Аз малко закъснях и пропуснах откриването. Когато влязох в залата, филма, който прожектираха на видео стена, бе вече започнал. За щастие си намерих свободно място точно до вратата и до Иван Димитров (със сигурност единствения растер в залата).
Във филма, прожектиран на видео стената, Любомир Левчев разказваше как станал един от първите носители (ако ли не и първият) носител на поетичната награда, учредена от Божана Апостолова, която през годините може би е правила и някои грешки, ако мога да си позволя да го цитирам. С чувство за самоирония Левчев посочи за грешка факта, че той самият е получил въпросната награда. След това цитира и един поет, който бе казал "но стига ми тази награда". Изказването му, заснено в богато украсения му с картини дом, не бе лишено от очарование. 
Миглена Николчина в ролята си на говорител на журито.
Поетесата Живка Балтаджиева докато чете своето стихотоврение "Одисей". Прозвуча ми много добре и ще си купя книгата й, за да си го прочета сама и да се запозная със стиховете й, който признавам предизвикаха интерес у мен.Единствено тя от шестимата номинирани чете свое стихотворение, защото номинацията на нейната книга и изобщо името й бяха пропуснати във филма прожектиран на публиката, дошла снощи в театъра. Както обясни Божана Апостолова, в ролята си на нейна издателка, макар и да липсваше във филма вчера вечерта тя бе сред нас, пристигнала специално от Испания.
И след това наградата получи Екатерина Йосифова.
На тази снимка виждаме Екатерина Йосифова, тазгодошната носителка на наградата "Иван Николов" с букета "от публиката", според думите на Божана Апостолова, която й го поднесе. А после беше връчен и плакета на наградата. Моментът с награждаването бе развален от настойвостта да се подпише, непосредствено след това, там някакъв документ - едва ли не на сцената - публично. Кому бе нужно това, сигурно после се питаха всички.
Последва и връчването на една специална награда от издателката на поета Първан Стефанов, който на 1 януари става на 80 години. Той получи роза, една картина и бутилка вино.
След което Божана Апостолова връчи още две, така да се каже, вътрешни награди, които в обичайната фирмена практика се водят коледни премии и коледни подаръци.
Разбрахме, че книгите на "Жанет 45" са без грешки и когато наградената дама със скормност възрази, че във всички книги има грешки, Божана Апостолова с чувство за хумор оспори твърдението и заяви, че това важи само за книгите на други издателства, а книгите на "Жанет 45" са без грешка.
И Георги Господинов бе похвален като най-продавания автор на издателството и бе възнаграден с бутилка уиски, като не бе пропуснато и уточнението, че той не пие. Затова му бе отправено и друго малко щекотливо пожелание.
После Татяна Лолова прочете три стихотоврения на поета Иван Николов, на чието име е посветена наградата. Първото бе от 50те години, "доста отдавна", както отбеляза и великолепната Татяна Лолова, след това още две, едното от които бе за Дон Кихот и как хубаво го прочете тази голяма актриса!
Това е вокалната формация "Еуфония", която водещата на вечерта, уважаемата актриса Илка Зафирова пропусна да представи. Тя избърза да покани публиката на коктейла във фоайето, и момичета и момчетата от музкалната формация побързаха да изкочат на сцената. Бяха изключително добри, а ние дори не разбрахме името им. (Аз го разбрах по-късно, когато специално попитах.) "Еуфония" изпяха първо една песен от ХVІІ век, свързана с Рожество (на английски) и доколкото успях да разбера се пееше за поклонението на пастирите. (Това е и иконографска тема и в изобразителното изкуство, те идват да се поклонят на Младенеца още преди влъхвите), после дойде реда на една убийствена боса нова, "от по-слънчево място", както я обяви солистката и накрая един псалм (отново на английски).
Любимите ми актриси Ангелина Славова и Татяна Лолова. Те са повече от актриси, актрисище май казваше Татяна Лолова за актрисите с такава дарба в книгата си "1/2 живот", книга появила се в разговор не с кой да е, а с Георги Каприев. И двете и Ангелина Славова и Татяна Лолова имат такава връзка с литературата, каквато другите актриси нямат. Още си спомням какво впечатление направи с изказването си преди 5-6 години Татяна Лолова на конференцията в хотел "Шератон" когато в София бяха дошли Умберто Еко и неговия приятел от студентските години философа Джани Ватимо. А за Ангелина Славова ще има занапред да четете. Пардон, (тя сигурно ще ме кори, но ще го кажа) определено ще я четете!
Поетът Кирил Василев, автор на една от шестте номинирани стихосбирки. 
Кирил Василев като родител. Тук все пак, не мога да се въздържа и да не кажа, че аз бих редактирала по-смело стихотворението "Марина". Но нямам ни най-малката интенция да упреквам поета или неговия редактор, който ми каза веднъж, че ако се е намесвал повече това вече е нямало да бъде поезията на Кирил.
Няма коментари:
Публикуване на коментар