вечерна сцена

Ка1 и Ка2 се срещнали в ранната вечер и ето какво говорят в тази сцена (мизансцена още не съм го решила)

Ка1: - Ама ти каза ли му нещо?
Ка2: - Казах му, че ако повод за циничните му намеци е творчеството ти, то това съм го казала на шега и че в по-добри времена сме щели заедно да се бъзикаме.
Ка1: - Аз ти казах, че не го беше чел! Иначе щеше по-здраво да ни подпука (смее се)
Ка2: - Да права си! И той го прочете и виж сега на неговата стена...
Ка1: - Ма не се сърди (усмихва се)
Ка2: - Напротив! Виж му стената.
Ка1: - Чакай да видя (гледа си телефона) кефят се хората, какво толкова? Айде и той да се зарадва малко от тези похвали и без това ще позеленее от яд като види, че сме се прехвърлили на Ясен след Нова година.
Ка2: - (смее се) да права си. За всеки български автор когато се говори за него е празник.
Ка1: - Ако държи ще го включа и в някой диалог с Ху2 (смее се) макар, че той няма да е толкова забавен като теб.
Ка2: - Ха, веднага ми намери заместител!
Ка1: - Ама тая Дита братовчедка ли му е? Или племеничка? Дето уточнява, че го е чела на свещи и коняк?
Ка2: - Глупости никаква не му е.
Ка1: - Почитателка? Значи това не е истинското й име?
Ка2: - Не е дори Дита! Просто Васил й е кумир някакъв...
Ка1: - Брей! Дали да не взема да го върна в комедията?