понеделник, 20 декември 2010 г.

Културологична комедия

Тази сцена е от кафенето, в което сутрин и вечер се срещат следните персонажи:

Рънера (т.е. сутрешния бегач, вманиачен в добрата си форма)
Ка1 (първи културолог)
Ка2 (втори културолог)

Ка1: - Добро утро, за мен чай „Ърл Грей”
Рънера: - (към Ка1) Здрасти! (към бара) За мен прясно изцедени мандарини
Ка1: - Без кафе?
Рънера: - О, кафето го изпих още в 6
Ка1: - Аз се успах днес (смее се), но имам урок в 11 и трябваше да си поспя, за да не губя после концентрация.

(След като Рънера си изпива фреша маха за чао и изчезва набегом, в кафенето влиза Ка2)

Ка1: - Добро утро, скъпа!
Ка2: - Олеле на скъпа ли сме вече? Нищо де, както искаш ми викай само да не искаш да съм сериозна после...
Ка1: - Видя ли какво стихотоворение на К. публикувах?
Ка2: - Да, преди час, че вчера нямах време. Бе аз имам чувството, че накъде съм го чела ма може и да бъркам
Ка1: - Сигурно във вестника (смее се)
Ка2: - Нали непубликувано?
Ка1: - Не бе, и ти си чела съобщението във вестника за тази двойка!
Ка2: - Ааа не твърдо не съм, въобще не знам за какво става дума
Ка1: - Между другото Кристин отказа.
Ка2: - Е, при толкова много известни артистични имена за какво ти е Кристин?
Ка1: - Именно, затова досега не бях се сетила да я поканя (смее се), но ми отказа класически, имала много работа
Ка2: - (смее се) Да, наистина класически. Аз не съм й чела романите.
Ка1: - Нито пък аз.
Ка2: - А ми е любопитно.
Ка1: - Четох в „Култура” как някой й гепил едно стихотворение.
Ка2: - Да, но ти си писател, а не читател
Ка1: - О, мерси
Ка2: - Ааа ма аз не знам дали го мислех като комплимент... А аз съм обратното, макар че наистина по отношение на българската литература...
Ка1: - За мен са по-важни художничките, честно. Защото на писателките всеки може да им чете книгите, нали?
Ка2: - Ако би жертвал от времето си, да
Ка1: - А на художничките историите няма къде да ги прочетеш. Намисила съм историите на художничките да ги четем в сивата сграда на Академията там където са скулптурните ателиета и Снежина Петрова чете от „Зелено и златно” седнала на стол на подиума, на който иначе позират моделите...
Ка2: - (рибата в тигана...смее се) мога да се сетя и за други народни мъдрости по темата ако се замисля много
Ка1: - Стига бе, те са сериозни!
Ка2: - Важното е, че отмениха мача днес, така че със сигурност ще се радваш на моето присъствие
Ка1: - И с него се отмени и стихотворението, което щях да ти посветя (смее се)
Ка2: - Ааа, не се престаравай аз ще съм анонимно там и без това и ще дойда със Светльо. Просто се опасявам че няма да мога да запазя сериозността си дълго време.
Ка1: - Ходила ли си там?
Ка2: - Не, да не съм луда?
Ка1: - Звъни се, минава се през кухнята на хостела и се слиза по една вита стълба в мазето
Ка2: - Вчера Преслав даже не можеше да повярва, че ще ходя ма аз му казах, че любовта ми към изкуството почва да става неудържима.
Ка1: - Аз никой не мога да поканя...
Ка2: - Ааа? Тоест?
Ка1: - В тази катакомба
Ка2: - Е нали ти се кефиш на атмосферата?
Ка1: - Разбираш ли, не е представително за моята публика.
Ка2: - Ти нямаш публика!
Ка1: - Как да нямам бе? Имам и още как.. Кефят ме младежите, които са там и слушат най-новата литература... Това ме въодушевява!
Ка2: - Наистина е възторгващо! Куп графомани, които искат да слушат за луната и съдбата!
Ка1: - Ако бях канила щеше да видиш колко мои ученици щяха да дойдат!
Ка2: - Щеше да напълниш стадиона знам.
Ка1: - Имах си публика, която даже ме имитираше (смее се)
Ка2: - (също се смее) Да наистина.
Ка1: - Сигурно и ти имаш такава, но по-малобройна... Вчера видях, че имам много работи, които мога да чета, в последната година доста страници съм написала...
Ка2: - Нали няма да е нещо монументално?
Ка1: - Не, не се притеснявай.
Ка2: - Виж и Прасков се гордееше, че ученичките в класическата четат нощем надрусани негови текстове, но така отминава...
Ка1: - Това е било преди сто години с неговите стихове или е било само негова фантазия.
Ка2: - Напротив това беше съвсем скоро с неговите разкази.
Ка1: - Той и разкази ли пише?
Ка2: - (смее се) Недей сега да изпитваш творческа завист към успехите на други творци с младите, че го четяха е факт, което всъщност целеше да покаже, че младите са супер малоумни и простия факт, че са млади нищо не значи.
Ка1: - Аз ще чета само стихотворения. Имам и едно за Дядо Коледа (смее се)
Ка2: - Аха
Ка1: - Искаш ли да ти го кажа в аванс?
Ка2: - Да, разбира се, че искам. Аз съм горещ почитател на творчеството на колегите си. Ясен го изчетох на един дъх. Пък ти явно нещо по-кратичко ще дадеш.
Ка1: - Миналата година Дядо Коледа ми изпрати есемес. Чук-чук написа на родния си език, имам един пакет за момиченцето Емилия, ама първо написа „Аз съм Дядо Коледа”
Ка2: - Имаше миналата година едно в нетлога ма аз така и не разбрах какво го правеше стихотворение, въпреки че ти май нещо обясняваше (смее се)
Ка1: - (малко обидено) Не ти хареса?
Ка2: - Напротив!
Ка1: - И без това ти се размина това, което щях да напиша за теб, Манчестър и Челси
Ка2: - Уфф да иначе щях да си взема хеднсфрито и да слушам резултати пък нямаше да е бъда много благоприлично май

2 коментара:

  1. След още една две пробни сцени на тази културологична комедия ще се върна към венецианската комедия, по която работя на италиански от август насам и която исках да завърша до края на годината, но след като в продължение на години бях обърнала гръб на литературния живот в България, реших все пак да се появя тук-там.

    ОтговорИзтриване
  2. Ах, Еми, поздравления за въображението. КА2 е досуш като истинска :))))))

    ОтговорИзтриване