понеделник, 31 януари 2011 г.

"Ръчна хартия" на Виктория Минкова

Работите на младата художничка Виктория Минкова, завършила специалност текстил в Художествената академия, от събота могат да се видят окачени по стените на любимия ми ресторант Made in home. Изложбата ще продължи поне две седмици и ако сте почитатели на това място или никога още не сте ходили там - сега е момента да отидете и да видите ръчната хартия на Вики, чиито работи сякаш са намерили точното си място. Иска ми се, собствениците на ресторанта да откупят поне една от тези работи и тя да си остане там - в колекцията на ресторанта, която по моя преценка само след година-две ще е забележителна, доколкото познавам вкуса на Силвия, която след като са се запознали с Вики, е предложила да направят тази изложба "ръчна хартия" в ресторанта.

Photocredit: Made in home, ул. Ангел Кънчев 30А

Photocredit: Made in home, ул. Ангел Кънчев 30А

Photocredit: Made in home, ул. Ангел Кънчев 30А, Виктория Минкова на преден план с посетител на заден план в деня на откриването на изложбата в най-артистичния ресторант в София - събота 29 януари 2011

Photocredit: Made in home, ул. Ангел Кънчев 30А

Photocredit: Made in home, ул. Ангел Кънчев 30А

Когато в събота, в деня на откриването с Елина Хинкова си тръгваме, моля Вики да ми позира пред работата, която може би и й любимата в тази изложба.

петък, 28 януари 2011 г.

lo spritz di Benetton


Шокиращ образ, до който не вярвах, че ще прибегна тук защото обожавам шприца и когато за пръв път видях тази смразяваща кръвта социална кампания на Бенетон се разпалих - защо именно шприца, си казах защо не да кажем prosecco или мартини или водка? Защото водка мартини пие Джеймс Бонд затова. Пък и семейство Бенетон са от областта Венето, а там още от времето на австрийската окупация се пие шприц. Но защо оранжевия щприц с аперол, а не отиващия към червено по-силен шприц с кампари? Защото именно оранжевия с аперол е най-обичан и от двата пола, от стари и млади, от местни и чужденци във Венеция, в Тревизо и във Верона.

Посланието е ясно - майката пише и бебето пие. Капанията е срещу бременните жени и кърмачките, които консумират дори този лек алкохол. Зад нея стои провокативната агенция на семейство Бенетон Fabrica, известна в цяла Италия, начело на която е онзи гуру на рекламата Оливеро Тосканини, който беше изтипосал за една друга отблъскваща рекламна кампания голия шеф на клана Лучано Бенетон.

Ясно послание, което ще стигне до целта си, надявам се.

В четвъртък си говорехме с Алла Георгиева могат ли изобщо мъжете артисти да кажат нещо за майчинството? Явно тези от агенция Fabrica могат.
Сетих се за тази кампания още същата вечер когато в бар "Сигет" споменах на една сладка майка в очакване на дете за тази чаша шприц с ембрион вместо с маслина на клечка.

сряда, 26 януари 2011 г.

в ателието на Алла и на рождения ден на Ники

Великолепният автопортрет на Алла от 2007 година. Тя бе така добра да го сложи специално на статива. Удивителен е точната дума за него. Дано утре не ме накара да го махна оттук, защото този блог не е статива в ателието на художника. Докато говорехме за роклята, Алла направи нещо, което винаги съм искала да направя когато гледам картини, които предизвикват у мен възхищение - да искам да ги докосна, тя докосна платното, погали с пръстите си гънките на роклята. Каква магия има в живопистта, си помислих.

Алла все пак се съгласи да ми позира за една снимка с този троен автопортрет.

Ето го и въпросния "Уникум", който присъстваше и в поканата за рождения ден на Ники Бойков в бар Sziget (Сигет)на площад Македония и Алабин 4. Унгарска напитка направена от 40 билки. Продава се на малко места в София.

Инсталация на бармана в клуба специално за фотодокументирането.

Снимам и Ники Бойков, който упорито отказва да ми позира на рождения си ден. Обективът ми го улавя с русите коси на един младеж на преден план, но на следващата сутрин в 7 Ники заява, че е ужасен на снимката и ме моли да я махна. Изпълнявам желанието му при условие, че следващия път ще ми позира вместо да бяга. "За съжаление това условие е неизпълнимо", казва ми Ники, а аз продължавам: "Ще я махна, но другия път ще ми позираш с охота", а той ми отвръща: "не, не, Емилия, няма да позирам с охота".
"Няма да позирам въобще, Емилия, не само неохотно" заключва накрая и изчезва.

А коментара на Алла за появата в този блог на автопортрета е следният: "Криех го доста, но явно така трябвало да се случи. Нека да остане, в крайна сметка за какво го правих? Само, че за да е завършена идеята трябваше да бъде със златна рамка."

Със златната рамка тя трябва един ден да го покаже и тогава мнозина ще видят тази възхителна работа и ще прочетат и леко ироничното описание в полите на роклята й, което моята снимка съзнателно не дава възможността да се прочете.

вторник, 25 януари 2011 г.

за едно погребение и за един рожден ден




Аз обичам да се представям като комедиограф и казвам, че пиша комедии, но иначе ме привлича да пиша за гробища и погребения. И във венецианската комедия имам една такава сцена и съм замислила още една сцена вдъхновена от една история на Йосиф Бродски, в която петима от моите персонажи (с моя включително Signora Straniera, и още Пиера, нейния кавалер Лучано, моят скъп приятел Синьор Джандри и Фотографа, който в края на комедията ще се появи облечен като будистки монах какъвто междувременно ще е станал) та тези петимата една вечер обикалят с гондола гробищния остров Сан Микеле (с двама гондолиери, ако е един ще се озори) където са погребани Езра Паунд и Йосиф Бродски (слагам снимка с острова тук и снимка на гроба на Паунд), Игор Стравински, Дягилев и Хеленио Херера (ако правилно произнасям името на човека изимислил тактиката на италианското катеначо). За да видите две снимки на гроба на Йосиф Бродски трябва само да кникнете на този линк Something new - the mail box.

Ето сега двете сцени от тази тъжна комедия. И двете са в кафенето между постояния персонаж Ка1 и един нов герой, който ще наричаме Професора.

Забавното е, че когато Ка1 в комедията се обърне към него с "Професоре" той отвръща: "Ще ти там на тебе аз един професор".

В първата сцената Ка1 си седи в кафенето, чийто собственик ще се окаже накрая човека, с който Ка1 живее. Професора живее наблизо и като излиза и се прибира вкъщи минава оттам.

Сутринта облечен с палто и филцова шапка той влиза в това кафене, на което още не съм измислила име.

Ка1: - Сега от 12h в галерия Снежана има танго матине.
Професора: - За съжаление отивам на погребение на един самоубил се приятел.

(К1 кима, глътва си езика)

Привечер ги виждаме отново на същото място, Професора влиза и сваля палтото си, остава шапката си на закачалката.

Ка1: - Нали не препоръчваш "Елементарните частици" на този идиот Улбек? Аз бих забранила на хората да четат тази книга.
Професора: - Още не съм мислил.
Ка1: - Много е гадничка. Има силни места, но като я почетох малко си казах, че прави много кофти разрез на съвременното общество и загубих всякакво желание да я чета докрая.
Професора: - Да, убийствена е за идеологията на бащата.
Ка1: - Пагубна бих казала, трабва да се водят битки с такива като него като с орки, не да го хвалят! Защото всичките му добри и откровени пасажи са смлени от тъжната му равносметка, която се натрапва на читателя и го кара да ес пита "толкова тъжен живот ме чака и мен?"
Професора: - Защо не напишеш ти?
Ка1: - Защото не съм го дочела. Не мога да пиша за книги дето не съм ги прочела докрая. Егати тъпите моди! Помниш ли как преди години тук четяха Пруст само защото беше на мода?
Професора: - Книгата е много гадна, но хваща сериозни процеси
Ка1: - Да, в това е успеха й. Няма друг роман в такава перспектива. Ти имаш ли я? Видя ли какво има на корицата? Аз него видях веднага. Въобще в какво гадно време живеем! Някога се е четял Оскар Уайлд, а сега този Уелбек...
Професора: - След скотското погребение, от което идвам всичко ми се струва изобилно живо и прекрасно. (Приготвя се да си тръгва) Хайде, весела вечер
Ка1: - И на теб!

На следващия ден, на сутринта Ка1 е зад бара.

Ка1: - Професоре, добро утро! Чай или кафе?
Професора: - Безкофеиново.
Ка1: - В грипна ваканция ли сте?
Професора: - Университетът - не
Ка1: - Разбрах, че Светла е чела стихотворението на Стефан Иванов на погребението.
Професора: - Да, това беше най-приличното нещо в това скотско погребение - без църква или граждански ритуал, с глътналите езиците си хора и пр.
Ка1: - Е защо и без граждански ритуал?
Професора: - Един трап насред полето и толкоз. Далечните сродници бързаха да претупат всичко.
Ка1: - Аз по-натам ще напиша в завещанието си да не се организира погребение
Професора: - Само бюст в Борисовата...
Ка1: - Само да се погрижи някоя агенция за кремация и толкова и после да ми сложат някъде урната... Ще видим де, има време надявам се, но тези погребални ритуали да непоносим отстатък от миналото. Получихте ли покана за рождения ден на Ники Бойков?
Професора: - Да, ще ходим.
Ка1: - А от списъка на какво се спряхте?
Професора: - Купихме му Колимските разкази.
Ка1: - Че тях май ги нама в списъка (смее се)
Професора: - Бяха добавени в наша чест.

събота, 22 януари 2011 г.

списък с евентуалните подаръци за рождения ден на Ники Бойков

Вчера получих с и-мейл покана от Ники Бойков, който на 26 януари ще отпразнува рождения си ден, както всяка година, по подобаващо нестандартен начин. Тази година в поканата, по примера на американските сватби, Николай е добавил и списък с желани подаръци, за да улесни в избора своите гости. С негово разрешение го публикувам този списък тук, за радост на преводачите на книгите, които поетът, писателят и преводачът от унгарски Николай Бойков, ще се радва да получи.

За питащите относно евентуален подарък:

1. вноска за велосипед

2. вноска за грамофон

3. вноска за слушалки за компютър

4. списък с книги в книжрница "Български книжици" (ще е наличен в книжарницата от 15.00 часа, днес, 21.01.2011 ):

4.1 Алиса в страната на чудесата, с илюстрации на Гюзелев, пр. Лазар Голдман, 40 лв.

4.2 Амос Оз, пр. Милена Трандева, Пантера в приземието, 12 лв.

4.3 Видин през първата половина на ХХ век., 15 лв.

4.4 Джани Родари, пр. Нева Мичева, Животни без зоопарк, 18 лв.

4.5 Елиас Канети, пр. Пенка Ангелова, Мъчение на мухи, 12 лв.

4.6 Епиктет, пр. Калина Гарелова, Наръчник за живота, беседи, 8 лв.

4.7 Кристофър Дел, пр. Владимер Молев, Чудовища: Галерия от страхотии и чудатости, 29.95 лв

4.8 Ласло Контлер, пр. от английски Илия Илиев, История на Унгария, 25 лв.

4.9 Пакрик Зюскинд, пр. Ваня Пенева, За любовта и смъртта, 7 лв.

4.10 Туве Янсон, пр. Теодора Джебарова, Омагьосаната зима, 7 лв.

4.11 Хорхе Луис Борхес, пр. Теодора Цанкова, Книга на въображаемите същества, 14 лв.

4.12 Цветан Тодоров, пр. Красимир Кавалджиев, Въведение във фантастичната литература, 13.40 лв.

Намирам идеята за превъзходна и я препочвам на всички, на които тази година предстои да празнуват рождените си дни. Всеки от гостите, поканени от Николай, който би искал да прочете някоя от въпросните книги, може да я прочете или разлисти на спокойствие у дома, а след това да му я подари заедно със споделения прочит.

сряда, 19 януари 2011 г.

На чай масала с поетесата Галина Николова

На час с една истинска поетеса. Индийски чай масала (с прекрасен вкус) и американски бананов кейк, който се надявам да започнат да правят в Made in home, че да го опитаме още веднъж. Там сме заради Галина Николова. Аз не я познавах нито лично, нито като поетеса. Един мой приятел ми каза за нея: "много е сладка и кротка, лека, вглъбена" и пожелах да я чуя.

Вечерта като прибирах имах желание да я чета. Дори и Mr Y зачете книгата й на следващата вечер и според мене я хареса. Каза, че не трябва да страхува да пише по-дълги стихотворения. Каза ми, че това заглавие на стихосбирката е възможност, която ще й се отдаде - да отведе и себе и чатателя от другата страна. Той ги разбира тези неща, но не за него ще разказвам сега.

И ето ни в понеделник вечерта в Made in home на "Ангел Кънчев" 30А, дошли сме, за да нагостим сетивата си с онова, което ще ни предложи Галина Николова.

Photocredit: Made in home

Аз пак забравям да снимам предложено за похапване. Добре че Руди е там с професионалния (или полупроефесионалния апарат) и не пропуска да направи няколко снимки за фейсбук страницата на ресторанта.

Photocredit: Made in home

Photocredit: Made in home

Руди е заснел и публиката на Галина, в дъното сме Кремена Д. и аз, в същия този този миг снимам с моя любителски апарат, докато Галина Николова чете второто или трето стихотворение от онези, които бе избрала да сподели с всички, дошли на чай масала и да опитат нейния бананов кекс.

Камбаната е ударена, Галина е готова и първо ще прочете "Рецепта за коктейл".

И слушаме. Иван и Николай са прави.

И слушаме. Галина чете второ или трето свое стихотворение. И нещо прави тези мигове почти съвършени.

Слушаме. Една звънка и нежна поезия звучи в най-артистичния ресторант в София и докато щракам с апарата малко се разсейвам, но сега ми се възвръща един стих, не на Галина, а на Езра Паунд, като написан за Галина - Sound slender, quasi tinnula (началото на ХХ canto) в този стих е събрано усещането ми за нейната поезия, за гласа й, за нея самата.

А после докато с Иван обсъждаме дали искаме автографи (аз искам, той не, Иван казва че познава Галина и може да й поиска автограф и друг път) на него му хрумва тя да му напише рецептата на банановия кекс в книгата, после обаче идеята не му се струва особено удачна и се отказва. "Защо на кекса? По-добре тази Рецепта за коктейл", казвам аз и се заемаме с осъществяването на това хрумване. Понеже мен ме е срам, Иван или Николай отиват да говорят с Галина и тя идва. Съгласна е да ми напише рецептата и съм щастлива. Предлага да ми даде листа, на който е принтирана, аз предлагам да си я препиша и накрая стигаме до първоналното и най-спонтанно хрумане - тя да ми я напише в книгата. Колебаем се малко точно къде. Избираме там, където тя първо предложи.

Галина, (за която, аз изпадвала в умопомрачение, междувременно говоря в трето лице на Кремена и Иван, назовавайки я с друго едно име, което пък по странните прищявки на случайността, се оказва любимото й име в детството, днес тя мило ще ме успокои, че може би съм го чула от някъде) преписва по моя молба в екземляра на книгата й "От другата страна", който преди това съм си купила, стихотворението "Рецепта за коктейл", с което е открила четенето нея вечер в Made in home.

Правя тази снимка вече у дома, във вторник сутринта. Както и следващата. И преписвам и аз на свой ред тази "Рецепта за коктейл" на Галина Николова, за да я видят малкото, но чудесни читатели на този блог.


Рецепта за коктейл

смесват се равни дози
страх, свобода и любов
концентрат
слага се щипка сол
вървене опипом
разрежда се с
прощавам на себе си
и позволявам си да греша
поръсва се на око с
я сега да те видя
добяват се две шепи
ситни ледени кубчета
напускане на удобствата
разбива се в шейкър
до прималяване

после
се налива
на тънка струя
в тънкостенна чаша
с високо столче

добавя се
стръкче прясна мента
за разкош

и се поднася
на жадните.

Галина Николова

сряда, 12 януари 2011 г.

Elina Hinkova e le sue parole di chiave

Elina Hinkova, realtà, 2010

Elina Hinkova, la cultura, 2010

Elina Hinkova, l'atmosfera, 2010

Elina Hinkova, l'idea, 2010

Elina Hinkova, l'oggetto, 2010

неделя, 9 януари 2011 г.

Галя Йотова по следите на Вермеер

© photo by Galia Yotova, After Vermeer

All rights reserved.

Emilia Mirazchiyska предположи, че харесвате Feisbuk

Не, стига с тези предположения, списъка с моите „харесвания” и без друго е наличен в профила ми във въпросната мрежа, но по отношение на този списък аз съм твърде селективна. Да, за някои неща съм вдигала палец с рекламна цел, но промотирам само онова, което ще е полезно за някои мои приятели – един b&b, в който никога не съм ходила (и съм доволна от факта, че онези, в които съм ходила и имам намерение да се върна, не се рекламират в Feisbuk); Walter Fano Photographer (но без да искам ни най-малко да обидя скъпия ми Валтер определено харесвам много повече Raffaele Tavano Photographer и фотографиите на приятелката ми G. Yotova); предприятието Malamat – защото ми е приятно да виждам как се реализират идеите на моята бивша ученичка Катерина Маламат(енова).
Иначе няма и ден без да се изненадам от предложенията на мои фейсбук приятели. Tatqna likes SuperDeal.BG on Facebook and suggests you like it too. Татяна много добре знае, че ми досаждат тези работи, нито ме вълнуват свързаните с тях награди. Yasen Atanasov предположи, че харесвате ISKAM. Не бих казала, че особено харесвам тази дума, пък и електронните списания не са ми съвсем по вкуса. Георги Киряков предположи, че харесвате Glasove. Ако това беше така щях да чета този вестник и да коментирам статиите в него. Най-малкото преди да направи това предположение относно „Гласове” Георги Киряков щеше да го разбере. Харесах само статията на Леонардо Ди Каприо за тигрите. Radoslav Parushev предположи че харесвате Capasca. Хм, досега не съм купила нищо оттам, да разглеждала съм, но чак пък да оповестя на всичките си познати в Feisbuk, че харесвам тази марка дрехи ми се вижда нелепо. Ivan Dimitrov предположи че харесвате Литературен вестник. E, в последните години спрях да го чета и не съм публикувала там сигурно повече от 8 години. Когато го четях и харeсвах Иван Димитров едва ли е знаел че съществува и сигурно е писал само по задължение в училище. Radina Velcheva предположи че харесвате Iskam Bebe. Това вече е прекалено, дори да исках бебе нямаше да информирам за това целия свят на Feisbuk.
Гери, ти затова си приятелка не само в Feisbuk, защото няма и да ти хрумне да ми предложиш да заявя, че харесвам „Чуковете”.

вторник, 4 януари 2011 г.

Vivamus, mea Lesbia

Vivamus, mea Lesbia, atque amemus,

А тук малко се затруднявам превода на Георги Батаклиев ли да избера или пак този на Яна Букова? Нейният е по-песенен, този на Г. Батаклиев има обаче едно мъжко очарование.

Реших, ще сложа тук и двата, а вие решете кой по ви се нрави.


Нека живеем, моя Лесбия, и нека обичаме!
За гласовете сърдити на старците
пет пари да не даваме.
Само слънцата умеят да залязват и пак да се раждат:
щом светлината кратка за нас веднъж угасне,
ще трябва да заспим в една безкрайна нощ.
Дай ми хиляда целувки, след това сто,
след това други хиляда, след това още стотица,
после отново хиляда, после пак сто.
И, много хиляди когато целувките ни станат,
нека ги размесим, за да не ги знаем,
за да не може никой злобво да завиди,
когато види колко са нашите целувки.

Гай Валерий Катул
превод от латински Яна Букова, ИК "Стигмати", 2009


Нека, Лесбия, любим и живеем
и одумките на престроги старци
да не струват за нас дори един ас.
Ще изгряват слънцата, ще залязват -
щом помръкне денят ни краткотраен,
ще заспим непробудна нощ навеки.
Сто целувки ми дай, хиляда още,
дай ми нови хиляда, сто отново,
пак хиляда и още сто целувки.
Щом до хиляди след хиляда стигнем,
броя им ще объркаме нарочно,
та човек завистлив да не завиди,
че безбройни са нашите целувки.

Гай Валерий Катул
превод от латински Георги Батаклиев, "Звезден венец римски поети", Народна култура, 1987

понеделник, 3 януари 2011 г.

Catullo III

Lugete, o Veneres Cupidinesque, et quantum est hominum venustiorum

Ридайте Венери и Купидони,
и всички хора с усет към красивото!
Умря врабчето на моята любима,
врабчето - радост за моята любима,
което тя обичаше повече от всичко.
То беше сладичко и я познаваше
така добре, както момиче майка си,
в скута й стоеше неотлъчно
и скок-подскок ту тук, ту там
пиукаше единствено за нея.
Сега то пътува по мрачния път
натам, откъдето завръщане няма.
Проклети бъдете, зли бездни на Орк!
Вие поглъщате всичко красиво,
отнехте ни и милото врабче.
О, зла съдба! О, бедно врабченце!
Сега очичките на моята любима
от плач по теб подути червенеят.

Гай Валерий Катул
превод от латински Яна Букова, ИК "Стигмати", 2009

неделя, 2 януари 2011 г.

Catullo 43

Salve, nec mimimo puella naso
nec bello pede nec nigris ocellis
nec longis digitis nec ore sicco
nec sane nimis elegante lingua,
decoctoris amica Formiani.
Ten provincia narrat esse bellam?
tecum Lesbia nostra comparatur?
O saeclum insapiens et infacetum!

Gaius Valerius Catullus


Buon dio, ragazza, con quel nasone,
quei piedacci, con gli occhi spenti,
quelle dita tozze e la bocca molle,
con quel tuo linguaggio volgare,
proprio te, puttanella di quel fallito
di Formia, dicono bella i provinciali?
e ti paragonano alla mia Lesbia?
O società imbecille e senza gusto.

Gaio Valerio Catullo
Traduzione dal latino di Mario Ramous, Garzanti Edittore, XI edizione: aprile 1998


Здравей, девойко, с нос не твърде малък,
крака съвсем не прави и очи безцветни,
ръце не точно фини, уста поразлигавена,
с език определено не пълната изисканост,
на оня, тунеядеца от Формия, приятелка.
Сигурно на село ти викат и красавица?
И теб да те сравняват с любимата ми Лесбия?
О, времена безвкусни и глупашки!

Гай Валерий Катул
превод от латински Яна Букова, ИК "Стигмати", 2009

Roberto Bricalli, Volti, (Лица), Сирмионе, септемри 2008

Eто и линка към две стихотворения на другия ми любим поет, написани в Sirmione, родното място на Катул.