StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard JuettnerНо ето, че сега и за мен не беше лесно да се реша да го сложа заедно със снимките от личния архив на Зара Александрова. И не за друго, а за да не подменя посланието на тази работа наречена Die Fleisch, (zensko meso v bulvalen prevod) - както ми е написала Зара в писмото си. Да, ние още миналата година си бяхме разменили по един е-мейл. Веднага след изложбата в Пловдив, бах посетила сайта й, където бях открила електрония й адрес за контакт и след това й бях писала.
Тогава тя ми отговори и беше споменала нещо и за опакованите пилета в БИЛЛА. Но на мен стихотворението на Кирил не ми излизаше от главата.
StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard JuettnerСветоЗара Александрова използва собственото си тяло като основен материал в работата си. Спомням си, че няколко дни след видях тези фотоси я бях питала в един и-мейл как се е чувствала обвита с наилона. И тя ми беше отговорила, но няма да цитирам тук кореспонденцията ни.
Ще трябва да почакате докато напиша книгата си за разговорите си с някои артисти. Зара определено ще е сред тях, защото именно тази нейна работа ме подтикна да вляза в контакт с нея и да й пиша.
StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard JuettnerТялото и лицето, обвити с наилон смущават и шокират, човешкото тяло като вакумирано месо придизвиква една особена тръпка (на възбуда и ужас), но ето какво е написала кураторката на изложбата миналата година в баня старинна в Пловдив, Светла Куюмджиева (предполагам тя го е писала):
"В същото време като че ли лицето, увито плътно във фолио не е лице на страданието и болката, а на какавида, на някакъв изолиран от света пашкул, от който предстои да се излюпи нещо съвършено ново и различно."
StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner
Няма коментари:
Публикуване на коментар