петък, 3 декември 2010 г.

След премиерата на "Меко слънце"

Първата снимка направих едва когато авторката Мария Донева даваше автографи и опашката от хора с книгата й в ръка най-сетне бе понамаляла. Щях да снимам и преди това, ако не ми бе неудобно да снимам хората, които не познавам.

Докато качвах тази снимка, си казах "ще отворя книгата на Мария напосоки и ще напиша тук първото стихче, на което попадна". Качването приключи и ето:

Този мъж така си ходи
под дървета и капчуци,
мълчалив и старомоден,
потопен в свои звуци


Снимки без светкавица в галерия "Снежана" когато опашката за автографи беше вече намаляла

Повярвайте ми, не бях виждала толкова дълга опашка за автографи.

Мария Донева, по време на първия жест, който направи за мен и с който наистина ме удиви. Снимка с мека, малко изместваща фокуса светлина.

Адам и Ева, които също бяха в галерията (Ако кликнете на снимката, ще се увеличи и ще видите и името на скулпторката)

Корицата с фотографията на Николай Димитров - Nixo

Ето и стихотворението "Лятна снимка", което прави уникален моя екземляр.

Няма коментари:

Публикуване на коментар