Докато качвах тази снимка, си казах "ще отворя книгата на Мария напосоки и ще напиша тук първото стихче, на което попадна". Качването приключи и ето:Този мъж така си ходи
под дървета и капчуци,
мълчалив и старомоден,
потопен в свои звуци
Снимки без светкавица в галерия "Снежана" когато опашката за автографи беше вече намаляла
Повярвайте ми, не бях виждала толкова дълга опашка за автографи.
Мария Донева, по време на първия жест, който направи за мен и с който наистина ме удиви. Снимка с мека, малко изместваща фокуса светлина.
Адам и Ева, които също бяха в галерията (Ако кликнете на снимката, ще се увеличи и ще видите и името на скулпторката)
Корицата с фотографията на Николай Димитров - Nixo
Ето и стихотворението "Лятна снимка", което прави уникален моя екземляр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар