събота, 30 октомври 2010 г.

Уговорки с г-н Бодаков

„В неделя ще ходя в докторската градинка да отразя детското хелоуин парти, надявам се да ви видя там" - казвам преди няколко дни на Марин Бодаков щом го виждам.
Баба ми имаше една приятелка – госпожа Михалска” - започва той.
„На нея ли ти приличам?” – смея се аз.
„Същата ме срещаше на улицата, бил съм петгодишен – продължава Марин – и заявяваше: „Господин Бодаков, предайте на госпожа Недка, че възнамерявам в сряда в пет следобед да дойда у вас на спаначник”.
„Ха ха ха” – смея се вече шумно аз.
„Баба ми изтръпваше от заплахата, та и ти така”
„И да носите тиквен фенер! Аха ха ха” – заръчвам с кикот накрая.

След един ден го виждам отново и питам:
„Купихте ли вече тиква?”
„Не” – отговаря Марин.
„А ти правил ли си някога тиквен фенер?” – интересувам се аз.
„Да” – казва Марин.
„Значи знаеш как се прави...”

И тази сутрин виждайки го отново му казвам:
„Господин Бодаков, имате ли тиквен фенер или нямате? Кажете, за да знам и да отида на четенето в Арт-хостела...”
„Може би и аз ще послушам Бояна и Емил” – споделя Марин.
„Тогава там ще дойда, защото не ги познавам тези автори, а някой трябва да отразява тези неща... ха ха ха” – смея се аз със смеха на госпожа Михалска (поне така си го представям).
„Някой трябва да отразява твоето незнание”, е коментара на Марин.
„Кой мислиш, че ги знае и въобще кой чете българска литература като всички си седят пред компютрите вкъщи? Даже вече ми се иска направо да снимам хората, които четат книги в автобуса или в тролея...”
„Знаят ги тези, които действително се интересуват без принуда” - отвръща господин Бодаков.
„А имаш ли представа колко са?”

вторник, 26 октомври 2010 г.

да вървим на посещение

Събота е, слънчев октомврийски следобед и след съм като поработила два часа взимам двойката тролея от Петте кьошета и отивам в галерия Васка Емануилова, при парка Заимов, за да видя изложбата на Рада Букова, която бе открита в четвъртък
на 21 октомври и ще продължи до 14 ноември. Спомняте ли си, че преди две години Рада Букова (през 2008) стана първия носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА. Аз си спомням нейните работи от онази изложба на втория етаж на Софийската градска галерия, разгледахме ги с една компактна група ученици, на които обещах да завиша оценките, ако видят и селекцията с работи на млади български художници на втория етаж, състезаващи се за тази награда, която е състои в няколко месечен престой в Ню Йорк. Тогава след като бяхме видели фотосите на Пиер и Жил на първия етаж с не повече от шестима ентусиасти се качихме на горния етаж и там заснех наниза от перли като балонче на комикс (откупената работа на Рада Букова! тази откупка тогава беше станала събитие!) наречена (истински удар в десятката!), ако не бъркам нещо, De Luxe. И още една нейната работа, почит към прекрасното заглавие на Кундера - Непоносимата лекота на битието . Спомням си също и обувките от Виетнам или Монголия на Викенти Комитски, както и едно негово видео заснето по виетнамските улици, както и една работа с плочки от паважа в рамки, не помня вече чия. Да, тогава Рада Букова (ми) направи силно впечатление. Не маловажен бе и факта, че живееше и работеше във Франция.
А миналата година на изложбата за наградата на Гауденц Руф ме удиви работата й със звук, не! какъв звук!, с думи и глас и после съжалявах, че не се бях върнала да я изслушам докрай. Така, че не можех да пропусна да видя нейната (върви с наградата БАЗА) самостоятелна изложба в програма "Скулптура" на Галерия Васка Емануилова.




Галерия Васка Емануилова,
филиал на Софийска градска художествена галерия
бул. Янко Сакъзов 15, София
открита в края на 2006 със съдействието на Столична община и СГХГ, чийто основен фонд е творчеството на известната българска скулптурка, включващо 89 пластики от теракота и бронз.

Васка Емануилова, родена през 1905 и завършила Художествената академия през 1927. През 1985 скулптурката, (автор съвместно с Мара Георгиева на основното тяло на паметника на съветската армия реализирано през 1953) дарява творбите си, заедно с 14 произведения на художника Кирил Петров, на Софийската градска художествена галерия.

изкуството на Рада Букова в галерия Васка Емануилова

Мисля, че е важно как да гледаме тази изложба с наименование "Пейзаж с камък" на Рада Букова. Има един много тънък момент с гледането (и разполагането) на експонатите. Аз лично схванах как да я "чета".
Не трябва да се забравя, че парка Заимов, осеян със безименни скулптури до (зад) който се намира галерията е естествената рамка на тази изложба посветена на "най-вероятната противоложност на абстракцията". Това е едно от многото красиви определения на камъка, предложени от Рада Букова.











Рада Букова - автор и колекционер на пейзажи с камък

"Работя като наблюдател на природната и изкуствената (тази на изкуството) среда, събирайки фотографии и видео документи на паркови скулптури, култови обекти и паметници и създавайки една почти лавинообразно натрупваща се колекция от форми, лабиринтно разклоняващ се архив на функции и сходства."

Рада Букова




Градска среда, 2010


Rada Boukova, Monument valley, collage, 2009




понеделник, 25 октомври 2010 г.

Скулптурата не е просто нещо (Рада Букова)

И точно след като съм разгледала всичко и се каня да си тръгна след като огледам за пореден път жените на Васка Емануилова, се появява Рада Букова с една своя приятелка, за да види какъв точно е проблема с дигиталната рамка. Освен, че е поставена малко накриво, се оказва, че не е стабилно закачена. Авторката прави каквото може, за да оправи положението.

Разбира се, искам й позволение преди да я снимам. Не е ентусиазирана, но не отказва, казва нещо с ирония от сорта "сега съм само за снимка..."


Оправя и тази рамка, която бях забелязала, че е малко накриво. Междувременно й казвам "Вкъщи ги оправям, но на изложби не пипам". Хваля колажа Monument valley, казвам че е изключително ефектен и фотогеничен. Рада Букова ми казва, че това е нещо съвсем просто. Не, не съм сигурна, че използва тази дума в коментара си. Харесвам го, ако печелех повече щях да го купя.

После я питам за записа на онази работа от миналогодишния shortlist, дали не може да се чуе в интернет или дали не мисли да направи един диск. Не, няма диск, може би е мислила, но не е сигурна, че трябва да има, поне така го усещам. Усещам, че тази работа продължава да занимава, не само мен, и не само нея. Казва ми, че записа си го има, но и че постоянно се променя. Може би продължава да записва впечатления си когато вижда нещо като скулптура. Казвам й, че не съм изслушала всичко и бих искала да мога го чуя целия. Тя се усмихва и казва "така и предполагах, че ще са малко онези, които ще изслушат всичко". 100 на 100 не съм първият, нито последният човек, който й го признава.
Накрая ми казва с една неуловима усмивка: "така става в живота, пропускаме нещо, което не ще имаме друга възможност да чуем или да видим". Казва го още по-хубаво и аз съжалявам, че не се и сетих да запиша онова, което точно ми каза.

Ставаше дума за онази работа с заглавие "Скулптурата не е просто нещо" - един бял сандък, слушалки, стерео звук, добре де, правогълник с малък кръгъл отвор откъдето излизаше кабела със слушалките, сложих си ги тогава, миналия октомври и чух малко за някакъв автомобил, описание, което правеше впечатление, но тогава гласът й ми се стори твърде задъхан, оставяше едно усещане за притеснение, сякаш дъха е дефицитен, сякаш малко недостига, гласът бе стаил прекалено много вълнение и си спомням, че не ми хареса и именно той ми попречи да изслушам всичко и после 35 минути и 29 секунди, аз на живо и Давид на Микеланджело не съм гледала толкова.

Razni (monumenti) Rada Boukova's photo collection










и като си тръгваш при вратата можеш да си вземеш една снимка за спомен, по твой избор, аз след известно колебание си избрах тази, не си спомнях точно това да съм го видяла във фотоинсталацията на стената (снимах го на червен и черен фон вкъщи)

неделя, 24 октомври 2010 г.

Парковите скулптури и въпросите на Рада Букова

Вчера когато си тръгвам от изложбата на Рада Букова в галерия "Васка Емануилова" до парка Заимов, осеян с безименни анонимни "съвременни" скулптури (в самия му център обаче, сред пръските на фонтана е голото бронзово момиче на Васка Емануилова), та в слънчевия октомврийски съботен следобед когато в парка има доста хора си мисля за въпросите поставени от Яна Букова в прес рилийза и те ме предизвикват да направя снимки и на безименните и "употребени" скулптури, с които внезапно преди няколко години бе населен парка.

А ето и въпросите:
Забелязваме ли парковите скулптури? Имаме ли желание да ги раглеждаме и да мислим за тях? Интересува ли ни защо са поставени точно тук, а не там? Различаваме ли ги от други неща наоколо? Изкушаваме ли се да ги "употребим" по нестандартен начин? А каква всъщност е връзката между парковата скултура и природата?

Поредица такива скулптури в една изложба на открито през септември 2008 заснех покрай алеята с пиниите в Сирмионе и в някой от следващите дни ще ги публикувам в един специален пост в този блог Altri amori (Други любови). Старателно съм си записала имената на авторите и наименованията на творбите. Иво спомена тази разходка в едно от стихотворенията си, написани в Сирмионе. А стихотворенията му можете да прочете тук, публикувах ги малко след като стартирах този блог в пост с заглавие "Иво Хаджийски в Сирмионе". Там ще видите и една от скулптурите във въпросната изложба, озаглавена "Креслото на Катул".