Поетическа комедия (след връчването на наградата)

Сцена на сутринта след връчването на наградата "Иван Николов", пак в кафенето, където всяка сутрин се срещат Ка1 и Рънера - излязал за сутрешния си крос.

Ка1: - Добро утро!
Рънера: - Здрасти
Ка1: - Знаеш ли, снощи ми стана малко мъчно за поетите, които са вкарани в театъра на Жанет
Рънера: - Защо? Как мина?
Ка1: - Прожектира се един филм, в който говорят поети получили тази награда през годините, хвалят наградата и в частност Жанет
Рънера: - Аз си го спестих
Ка1: - от Левчев до Господинов, от Станка Пенчева до Силвия Чолева, виждаме снимки на носителите на тази награда и почти на всяка снимка Жанет
Рънера: - Че това не е ли стар филм? Май и миналата година го имаше
Ка1: - Посланието на филма "Жанет плаща и за Жанет ще се говори", а иначе целта е идеална - всичко е в името а българската поезия. И после материала заснет в Борисовата градина. Петима от шестте номинирани прочетоха сред снега в Борисовата градина по едно свое стихотворение. Само Екатерина Йосифова каза едно съвсем кратко.
И Миглена Николчина не каза нищо за шестата номинация - Живка Балтаджиева - една слабичка вече възрастна дама с шапка, която там на живо прочете едно свое стихотоврение "Одисей". Или то беше много хубаво или снощи тя много добре го прочете.
Рънера: - Катя напълно заслужава наградата. Не е за прослужена възраст. Аз обаче щях да я поделя между нея и Кирил. Или да дам на Кирил специална награда.
Ка1: - Една картина и бутилка вино (смее се) това й е специалната награда. Кирил си има картините на баща си. Освен това и сам може да си нарисува каквито си поиска, пък и вино не пие... За един поет е по-важно да има хора, които да го четат, а не награда от 10 000 лева.
Рънера: - На мен Катя ми спира дъха
Ка1: - Наистина?
Рънера: - И като родител, и като поет
Ка1: - Значи мислиш, че е най-добрата българска поетеса?
Рънера: - Абсолютно и съм го заявявал неведнъж.