неделя, 19 декември 2010 г.

Предколедно четене в Арт-хостела

І част

Първата ми снимка е леко не на фокус. Олег Константинов чете свои стихотворения. В едно от тях фотоапарати обезчестяват девици. В друго той назовава физически любовта.

Костадинка Аратлъкова чете два разказа, много хубаво ги чете, във втория става дума за музи и дрога, струват ми се и добре написани, но дали е така бих могла със сигурност да кажа, един ден като ги прочета сама.

ІІ част

Радослав Чичев чете един коледен разказ, на който публиката доста се е смее. Ужасен е, смешен по един ужасен начин де. Обаче е толкова хубаво, когато публиката реагира.
А после чете едно стихотворение, от пелените до не знам какво, то не се радва на същия отклик, но не бих казала, че е скучно. И накрая чете четири свързани стихотоврения - добро утро, добър ден, добър вечер, лека ли ще е нощта...
Импровизирам сега. Иван ако иска ще даде линк, който желае да ги прочете и да види какви са били.
Радо, извинявай, направих ти само тази размазана снимка.

И после идва моя ред, давам си фотоапарата на Светльо, излизам напред, изваждам от торбата алегорията на Брондзино, после показвам Клеобис и Битон, бърборя за Херодот и неговите истории съвсем като в училище, петимна съм за такава изява, която да предизвика у слушащите ме и смайване и смях.

Забележителна снимка, направена от Светльо Коев, който не е и подозирал колко мразя кучета. Но това куче е редовен слушател на литературните четения в Арт-хостела. Май не пропуска "Безпризорните в неделя".

Тук популяризирам Катул (любимият ми римски поет Гай Валерий Катул) в превода на Яна Букова. Прочетох 43.то му стихотворение (Здравей, девойко с нос не твърде малък) защото моето стихотворение (поетичен опит ли да го наричам?) "Сбогуване по римски" се явава нещо като негово продължение.

Бях се зарекла, да не ги публикувам тези мои стихотворения (поетични опити ако предпочитате), но сега не мога да се сдържа и да не ви предложа тук и това, което написах след като Алесандро, моят римски ужажор ми заяви че съм му се строила грозна щом ме видял. Точно тогава, когато го написах приятелката ми Алесандра от Сардиня четеше Катул и не веднъж му се възхищавахме он лайн. Така се появи това стихотворение (пардон).

Сбогуване по римски

Сбогом красавице,
видя ми се грозна и зле подържана.
По-добре изглеждаш на снимка.

Да не се оплакваме, Але, нашият обичан Катул
не е останал без наследници в Рим.


Накрая чета и "Миналата година Дядо Коледа ми изпрати есемес". И за финал и "Помните ли Оги Рен?"

1 коментар:

  1. За бога, аз не съм поетеса, а комедиограф! Правя това уточнение, че да не стават недоразумения.

    ОтговорИзтриване