петък, 26 ноември 2010 г.

Pogo time 11 years later

"Писателството иска жертви", каза Райна Маркова след края втория разказ.

Ето го и гост-четеца младият писател Иван Димитров, който чака реда си да прочете онзи разказ за гълъба, дал една любовна жертва в името на литературата. Разказът я е дал, а не гълъба, да уточня, че да не остана криворазбрана. А го научихме от Райна, която след като Иван прочете разказа ни запозна с епилога. Може би някой ден ще трябва да напише и продължението на този разказ, една добавка към Spiritus Mundi

Разказът "Хлад" всъщност е любовно писмо, Райна го чете почти заглушена от музикалния фон и се получава добре, постига съвършеното звучене на това писмо, което потъва в един облак от звук, звук на моменти по-силен от "Хлад". Чуваме го откъслечно, по-скоро го чувстваме.

"Време е за пого!" е написала Райна Маркова в моя екземпляр на "Пого", рекомпилираната версия, но сега 11 години по-късно от първото издание сме във времето на раста прическите и вместо да се хвърлят в пого младежите се вълнуват много повече от плитките си и от впечатлението, което оставят благодарение на тях.

Гост-четецът Иван Димитров (гостувал и като литературен репортер в този блог) най-лекомислено прескача мотото от Уилям Бътлър Йейтс на разказа Spirirus Mundi. Започва направо с историята без да му хрумне, че е длъжен да прочете тази история в контекста, в който автора я е поставил и досега не мога да се начудя как така се лиши от удоволствието да произнесе името Уилям Бътлър Йейтс. А иначе въпросния цитат е този:
Surely some revelation is at hand
Surely the Second Coming is at hand


The Second Coming ще да е Второто пришествие. Няма какво друго да е, а то - второто идване на Христа според християнската доктрина ще настъпи след края на света. Май този разказ трябваше аз да го прочета, че да обясня там някои неща и уверявам ви, нямаше да игнорирам Йейтс, както направи младият и иначе така симпатичен Иван.

Райна вече е свалила едната си кожена ръкавица (очаквах да е с черен лак, но не е) и чете "Термодинамика на ада". Чете толкова добре разказа за Грозната Мери, която държи на коленете си "Златната клонка" и музикалния фон вече е точно такъв какъвто трябва да бъде, че когато разказа свършва и Райна прави две крачки встрани към двуместния диван, на който присяда всеобщото мълчание изглежда като апотеоз на добрата литература или поне на умелото й изпълнение пред публика. Аплодисментите идват едва след минута, а Райна се засмива и казва: "Едноминутно мълчание в памет на артиста".

Край на първа част

Следва фотопауза, в която ухилени позираме пред обектива на Пламен Петров, журналист от "24 часа"

2 коментара:

  1. забелязала си детайлите и си доста директна, аферим! :D

    ОтговорИзтриване
  2. Само дето този артист го взех за радист, но вече си е такъв какъвто всъщност е бил :)

    ОтговорИзтриване