сряда, 3 ноември 2010 г.

Олег Мавромати и България

В края на октомври, в навечерието на Хелоуин в София имаше парти в подкрепа на руския радикален художник Олег Мавромати станал persona non grata след изтичането на руския му паспорт през септември тази година.


Историята на Олег Мавромати от 10 години е свързана и с България, където той пристига след запознанството си с българската художничка Боряна Драгоева известна повече с артистичното си име Боряна Росса. Когато през 2000 г. двамата се срещат на видеофест в Киев, Олег вече е станал медийна звезда в Русия с знаменито си разпятие – пърформанс, заради което срещу него е насрочено дело по чл. 282 от Наказателния кодекс на Руската Федерация – за подбуждане на етническа и религиозна омраза и обида на чувствата на вярващите. Онова връзване и приковаване на дървен кръст обаче не е замислено само като пърформанс, а като сцена от филм, който Олег Мавромати снима, филм на който е сценарист и в който играе една от главните роли. В Москва той е учил режисура в прочутия институт по кинематография, както и изобразителни изкуства. В първия си авторски филм решава да разкаже за руския художник Олег Голосий, загинал трагично, след като друг художник, негов приятел го блъска в един зимен ден от покрива на една сграда. След падането жертвата се влачи в снега със счупени крака и умира от болка и измръзване. Убиецът, в живота успешен комерсиален художник по никакъв начин дори не и обвинен поради липса на свидетели и доказателства. В филма на Олег Маромати, който играе именно ролята на убиеца, той се разкайва и като израз на това разкаяние решава да се прикове на кръст като позорно наказание и изкупление на вината. Сцената, дори само замислена придобива значението на пърформанс, и един от актьорите във филма (иска ми се да мисля, онзи, който го приковава с гвоздеите на кръста) се обажда в една телевизия, за да каже каква сцена ще снимат на 1 април в Москва на Берсеньевская набережная. Актьорът, както и самият Олег Мавромати вярват, че това ще се превърне в един вид реклама за филма. Сцената е заснета, малко преди приковаването Олег казва към камерата на руски „Аз съм просто човек”. После виждаме как телевизиония екип го интервюира докато ръцете му са приковани. Питат го защо го прави. Той отговаря „защото така го чувствам”, питат го дали го боли, той казва „естествено, че ме боли”, питат го какво е болката, той отговаря „истинско изкуство”. Въпросите на телевизиония журналист и отговорите на Олег ни ги преразказа Боряна докато вечерта на 29 октомври 2010 гледахме (без звук) кадрите останали в архива на художника. Това беше вечерта когато в кино Влайкова в София се събираха подписи в подкрепа на Олег Мавромати.



Интересното е, че преди 10 години, Боряна е видяла това интервю по руската телевизия от България, майка й, която гледала новините по руската телевизия я извиквала да види показаните по телевизията кадри. След интервюто някой от снимачния екип на филма застава на мястото на камерата и журналиста от телевизионния екип и разкъсва фланелката на Олег, а на гърба му се вижда надпис изрязан с кървави главни букви „Аз не съм Божият син”, това е заснето от оператора на неговия филм и може би и от телевизионния екип. За автора на филма интервюто дадено на телевизията от кръста сигурно е било неочаквано добро решение, но след излъчването на „пърформанса” по телевизията започват да се случват изненадващи неща, назавършения филм е конфискуван, представителите на една руска доста крайна православно-националистическа организация обвиняват Олег Мавромати в подбуждане на религиозни вражди и накърняване на чувствата на православните граждани по чл. 282 и завеждат дело. Това е един от най-ефективните членове от Наказателния кодекс в Русия срещу художници и артисти и досега нито един творец не е оправдан по него. Делата завършват с затвор до 5 години или с глоба до 20 000 евро при най-доброто стечение на обстоятелствата и наличие на сериозни връзки. Руски художници, подведени под известния чл. 282 са намерили политическо убежище в чужбина и Олег, който малко след това през същата 2000 година се запознава в Киев с Боряна решава да не се връща в Русия и да дойде с нея в България. Никой не го спира когато напуска страната си, но е търсен като свидетел там вече десет години. В България двамата основават групата Ултрафутуро, правят няколко запомнящи се акции и пърформанси, женят се през 2002 г., после отиват в Америка където живеят от пет години и правят своите пърформанси в известна галерия в Ню Йорк.

Преди да напусне завинаги Русия през 2000 г. и още преди да срещне Боряна, Олег Мавроманти прави още един (вече истински) пърформанс в руска галерия с приковане на кръст в формата на буквата Х озаглавен „Гражданинът Х”, кадри от който също можеха да се видят по време на вечерта за събиране на подписи в негова подкрепа в Софийското кино „Влайкова”.



Руските арт среди и медиите определено са заинтригувани от радикалното изкуство на Олег, авторитетното списание „Артхроника” обобщава много случаи, подобни на неговия в материал с заглавие „Свято-несвято”, а в момента с мотива, че е накърнило чувствата на православните граждани списанието също е въвлечено в процес по чл. 282 от Наказателния кодекс за разпалване на религиозни вражди.
Доколко разпятието на Олег Мавромати накърнява чувствата на православните християни може да провери всеки, който има нервите да изгледа видеото в YouTube с приковаването на кръста на Береньевская набережная срещу един руски събор в снежна Москва на 1 април 2000 г. Аз, която съм се взирала в толкова картини с тази изконна за християнското изкуство иконографска тема, след като с усилие изгледах „Страстите Христови” на Мел Гибсън, нямам сили да догледам видеото на Олег Мавромати качено в интернет със звук. Само звука от ударите на чука по гвоздеите ми изправя косата. Онази вечер, когато подписах петицията, която призовава България да му даде хуманитарен или статут на бежанец и гледах тези сцени прожектирани на екран на стената беше различно. Нямаше звук, Олег бе там сред хората, събрали се вечерта на 29 октомври от солидарност към него и той самият ми беше разказал как един актьор от филма преди да снимат сцената „пърформанс” извикал телевизията.

Убедена съм, че всеки един случай, в който артист бива съден заради изкуството си заслужва вниманието на обшеството. Вярвам, че е дълг на обществото е да не остава безразлично когато държавата допуска това. А какво точно е изкуството на Олег Мавромати и чии чувства то накърнява за мен е второстепен въпрос. В коментара си към статията на Светла Енчева „Неудобният Олег Мавромати”, Боряна Росса като художник, който прави пърформанси и като съпруга на Олег разяснява каква е художествената традиция, към която двамата се числят. Те гледат на изкуството си като на "критическа дейност на хора - мъже и жени - които използват тялото си като изразно средство, за да поставят социални и политически проблеми".
Намирам известна ирония в това, че Олег Мавромати, който като художник използва тялото си, за да поставя радикални проблеми по радикален начин, Олег който с двете московски разпятия засяга теми като отговорността на обществото към личността и за личната отговорност на всеки от нас, Олег който с един приковаващ образен език говори за престъплението и наказанието, с изтичането на срока на руския си паспорт се оказва в проблемна ситуация и се превръща сам едва ли не в политически проблем.

Преди изтичането на руския паспорт на Олег, двамата с Боряна се връщат в България от американското градче Трой, близо до Ню Йорк, където живеят и където Боряна ще трябва да се върне в края на ноември, за да продължи работата по докторската си степен. След изтичането на срока на паспорта на Олег през септември тази година Русия е поискала той да бъде екстрадиран, за да бъде съден там, тъй като е обявен за федерално издирване по прословутия чл. 282 от Наказателния кодекс.
След отказа на Руското консулство в София за подновяването на паспорта му на 8 септември 2010 (отказ, който консулството отказва да потвърди писменно) Олег Мавромати е подал молба за предоставяне на статут в България и за разлика отпреди 10 години, при първото му идване у нас, сега молбата му е регистирана в Държавната агенция за бежанците.

Ето обаче какво пише Светла Eнчева в своя Неуютен блог за Oleg Mavromatti:

Да се даде статут на Олег означава да се признае, че Русия не е демократична страна, щом вкарва в затвора хора заради убежденията и изкуството им, които убеждения и изкуство не са насочени срещу никого. На кого му стиска да признае това? На България, която е тотално енергийно (и в голяма степен степен политически и икономически) зависима от Русия? Или на иначе "демократичния" Запад?

Въпреки това, в понеделник от последната седмица на октомври Светла, която пише в своя блог за човешките права и за особеностите на българското гражданско общество организира акция за солидираност с Олег Мавромати. Тя и хората, които не са безразлични към подобни инициативи, правят плакати и в понеделник вечерта минават с тях покрай зала „Универсиада”.

Снимка: Архив на Светла Енчева

Снимка: Архив на Светла Енчева

В петък на 29 октомври се събираме в кино „Влайкова” на партито в подкрепа на Олег Мавромати. Това се случва след като вече съм видяла в „Фейсбук” снимките от берлинския театър „Панда” с събирането на подписи, за да се разреши неговия случай, след като съм видяла грузинския текст с цитат Freedom of religion is also freedom from religion, even for the crucified от Adam Zaretsky – единствените разбираеми думи в грузинския сайт, след като съм видяла писмото, което руските художници от арт-група "Афинити" и група "Верхотура и друзья" са написали със собствената си кръв до Никола Казаков, Директор на "Държавната агенция за бежанците" (ДАБ) в България, с молба да предоставят на Мавромати политическо убежище.
За да видите още снимки с писмото изпратено с експресна поща и видео от акцията трябва само да кликнете here.



Вечерта на 29 октовмври в 8 ч. отивам в кино „Влайкова” на ул. Иван Асен ІІ и първото, което ми прави впечатление са обявленията за издирвани престъпници (със снимка, стандартен размер) закачени по стените на фоайето, всички обвинени в сходни неща – за пропаганду акционизма и критику профессуры художественной академии, за совершение радикальных перформансов в составе организованной арт-группы, по обвинению в завладении необоснованным художественным авторитетом, по обвинению в совершении действий противоречаших здравому смыслу...




Мисля си "не си поплюват руснаците с артистите", когато се появава Боряна и ми обяснява, че това е работа на Олег от една свалена в Русия изложба и че това са снимки на истински хора извън закона, на които Олег само е съчинил арт-обвиненията. По-късно когато питам него самия, ми казва, че това е стандартния размер обявления и че е свалил снимките на издирваните от сайта на руското министерство на вътрешните работи. Шегуваме се, че неговата снимка все пак я няма там. Съгласен е да ми позира за една снимка и чак когато я повтарям без светкавица остава сравнително доволен.


Подписваме петицията, слагаме по една латексова ръкавичка и Боряна ни поставя символично по една стигма с четка, потопена в червена боя.




Снимка: личен архив на художниците Боряна Росса и Олег Мавромати

Снимка: личен архив на художниците Боряна Росса и Олег Мавромати

Ничии чувства не са накърнени. И който не е дошъл на партито за солидарност с Олег Мавромати, а иска да го покрепи, може да подпише и петицията в интернет http://www.ipetitions.com/petition/olegmavromati/

Няма коментари:

Публикуване на коментар