събота, 6 ноември 2010 г.

James Franco as Allen Ginsberg in HOWL

Снощи отидох на премиерата на романа на Иван Димитров "Животът като липсваща лъжица" и разбрах за каква лъжица става въпрос. Бях виждала книгата преди няколко седмици в Made in home, не бях обърнала голямо внимание на корицата, но с невиността на лелка, която не е на ти с наркотиците, не я свързвах с нещо, което се загрява в лъжица.


Когато снощи обаче се появих, с малко закъснение, на представянето на книгата в Дома на киното веднага разбрах за какво идеше реч. Чух актьора, който четеше (ще го пощадя и няма да давам оценки), чух Силвия Чолева, която четеше. Изглежда четенето на предварително написаните текстове рецензии е българският стандарт в представането на книги и сега повлияна от "Вой" на Алън Гинзбърг ми идва да възкликна Holy Vlado Gradev, Holy Vlado Levchev, които и преди да поживеят далеч от България са знаели как се правят тези неща, да определено, още преди 20 години са умеели да ги правят, умеели са да говорят за книги и автори без притеснение.

Така се редуваха актьорът и Силвия Чолева. Когато едниният се изправяше, другият сядаше на ярко резедавото диванче.
Бях си забравила фотоапарата в къщи и хората, които четат моя блог ще трябва да се задоволят само с това описание.

После като свършиха слязох до книжарницата да си купя романа на Иван Димитров и след като се качих отново по стълбите се наредих на опашката за автографи. Няма да казвам дълга или къса беше, да кажем, че беше красива, нали и аз бях част от нея. Забелязах, че Иван пишеше дълго на титулната страница и тръпнех от любопитство да прочета какво ще ми напише. Не се наложи да си казвам името, защото благодарение на журналистическата активност, която развих в последия месец, Иван Димитров вече го знаеше.

Ето какво ми написа:


После изпихме по чаша вино (имаше розе и червено) и след това към 18 и 10 който си беше купил билет за филма "Вой" влезе в киносалона, за да чуе първо гласа на Алън Гинзбърг и как Владимир Левчев чете своите преводи на неговата поезия и как разказва за срещата си с поета на битческото поколение в Ню Йорк. Друг е въпросът, че самият Гинзбърг (какво ще видите и трейлъра на филма) твърди, че няма битническо поколение. Владо Левчев (ще си позволя да го наричам така, макар и да не го познавам лично) накрая прочете и някои свои стихотворения от първата вълна на влияние на тази поезия у нас (защото не пропусна да каже, че сега има и втора) и последните две от тези стихотворения бяха "Теория на изкуството" и "Чакалня". Сменяше очилата, с които четеше от стихотворенията на Гинзбърг и накрая няколко от своите, с друг чифт очила, които си слагаше, когато говореше. Каза ни каква снимка на Ансел Адамс е имало над леглото на Алън Гинзбърг в жилището му в Манхатън. Разбрахме, че са имали кореспонденция от годините, когато започнал да го превежда и така през 1994 един ден Владимир Левчев заедно с жена си и сина им, който бил почти бебе отишли от Вашингтон в Ню Йорк, и тогава Левчев за първи път се срещнал с Гинзбърг. Поетът ги попитал къде са отседнали, те възнамерявали да се върнат същия ден след няколко часа във Вашингтон, а той им казал "Останете тук, ето ви ключа, аз заминавам".

И после започна филма "Вой" с прекрасния Джеймс Франко, който ме накара да харесам истински Гинзбърг.

see the trayler of the film HOWL

Няма коментари:

Публикуване на коментар