In(f)ormalina

Eдин от въпросите, преди които често се изправям (по-скоро различни ситуации и хора ме карат да си го задавам) е как (да) гледаме изкуство?

Разбирането му често е нелека задача, един път изисква определена нагласа, друг път известни мисловни усилия.
Но какво удоволетворение изпитва човек от разбирането! Разбирането на изкуството дава ориентир и радост от познанието, спокоен си защото чувстваш, че разбираш света (или ако предпочитате Бог или ако не Бог, обществото) и начина по който ти си свързан с него.

Това е нещо, което може да замести уповаването на религията за онези, които не вярват.

Разбирането на изкуството, понякога си мисля, е дар. Да, определено е дар и този дар не е за всички. Разбира се, това не можех да го кажа в клас, но сблъсъка с неразбирането понякога почти ме е докаравал до плач. Няма да забравя как пророних няколко сълзи пред учениците над страницата с двете бронзови фигури намерени в морето при Риаче и изложени в музея на Реджо Калабрия. Тогава с тези сълзи целият клас изпита онзи катарзис, за който е писал Аристотел, а аз се почувстах като герой (да като герой, а не като актьор) в древногръцка трагедия.

Онези обаче, които преценяват дали нещо е изкуство или не според това дали една работа им харесва или не им харесва се превръщат в заложници на неразбирането.

Много днешни автори (или ако предпочитате думата от международната езикова лексика артисти, за която все още на български казваме и "творци" или "художници", макар че повечето от тях отдавна вече не рисуват с четки и бои) са отзивчиви към своята публика и предлагат ключ към разбирането -основна ценност за изкуството и неговото възприемане.

Предлагам ви да видите това видео на Додо Венециано наречено
In(f)ormalina

Ако го изгледате без неговия "ключ" то ще ви се стори като един от всички онези повече или по-малко артистични видеоклипове, които се въртят по музикалните канали и са залели интернет.

Ако обаче видите ключа, който артистът предлага ще си спомните неща свързани с вашия опит, ще събудите и ще селектирате някои спомени, потулени или обичани, спомени, които вътрешно ще ви накарат да се усмихнете и други от които ще получите киселини.


Dodo Veneziano ha detto:

- La memoria delle esperienze vissute e sperimentate nel passato e nel presente costituiscono la base della nostra individualità.
A nulla serve curare e conservare il nostro corpo se i nostri ricordi si dissolvono e si disperdono.

Dodo Veneziano said:

- The memory of the experiences lived and experienced in the past and this is the basis of our individuality. Serves no purpose to cure and preserve our bodies if our memories dissolve and disperse.