Такова би могло да е заглавието на този пост, макар че аз сега се изкушавам да сложа като заглавие тук в този блог едно заглавие от новите кратки стихотворения на Марин "Натюрморт с восък" или "Привечер н ХVІ век" и да го илюстирам този пост не със снимките от снощи, а с някоя от двете картини на Брьогел, събудили у този вече улегнал, но все така умерено сантиментален поет желанието да напише стихотворенията, които споменах. Но и това ще направя в някой от следващите дни и тогава ще видите за кои картини на Брьогел стария иде в тези стихове реч. (Станаха ми нещо като любими те двете.)
Да, аз харесвам Марин и не му се сърдя когото някой път за нещо ми се дразни и ме заплашва да ме направи невидима, или когато се присмива на невежеството ми относно българското изкуство или пък като снощи ме злепоставя, разкривайки преди всички, че съм говорила за "Жираф в зоологическата градина" имайки предвид последната му стихосбирка "Ангел в зоопарка".
За хрониката ще призная, че и снощи след биса, като той приседна на моята маса аз му говорех за "Галерата на сърцето", последното (и единствено публикувано) стихотворение, което той прочете и чак в къщи видях, че няма никаква галера на сърцето и че той всъщност е чел "Галерията на сърцето" от стихосбирката с изненадващо заглавие "Обявяване на провала".
Сега преминавам към описанието на снимките, а за да видите картините на Брьогел със заглавията на Марин ще трябва да почакате малко, както се наложи и ние да почакаме снощи преди камбаната да удари и да даде началото на четенето.
Ябълките в шуба от тесто бяха на невероятната цена от 1 лев, да, и аз се удивих (а после си взех и втора след първата)
Пилешките флейки с лук, с мента вместо с риган (последното уточнение бе направено от готвещия модератор Ники Бойков)
Модераторът на събитието се бе пременил с престилка, защото бе помогнал с флейките, но иначе бе с панталон с ръб.
Литературно-кулинарният кът на ресторант Made in Home където снощи имаше пилешки флейки с лук за 2 лв и ябълка в шуба от тесто само за лев (аз бих дала и три, за да изям една)
Марин с червени очи
Зорница на преден план, не я попитах знае ли колко стихотворения Марин е написал за нея, снощи я открих в две или три, тя е човека, който първи ги вижда, а може би чува, кой знае дали Марин се решава щом напише нов стих да го прочете. Е, Зори може да каже, дали първо ги слуша или ги чете.
Ето го и Марин. Познавам го от времето когато беше значително по-млад, но затова пък сега го харесвам повече като поет. Харесва ми такъв, по-улегнал и по-уверен, и имам доверие на поетичния му вкус и безпогрешен усет.
Рецептата за тези ябълки в тесто Зорница преди две години е открила в един станал междувременно платен сайт, тук аз ви я показвам в разрез, обикновенно не снимам чиниите, но прелестния вкус на тази ябълка ме предизвиква този път да го направя.
Разрязаната ябълка в шуба от тесто, втори кадър
След звъна на камбаната четенето може да започне, Марин си седи, без никакво намерение да се изправя, а Ники Бойков току-що е обявил, че "Марин Бодков ще чете стихове пет минути".
Хубави са гърбовете и на Зорница и на Невена, хубави са и стиховете на Марин, които звучаха, придобиваха форми във въздуха, в онзи момент виждах даже и ръката на Икар, "После четири пръста.После три"
Марин чете в Made in Home. Както виждате чете седнал и чете много добре. А снимките са уловили нещо от онези моменти, беше специално, гласът му - спокоен, а стиховете му точно такива каквито ми се струват и когато ги чета - нежно-експресивни.
Това си беше в ресторанта, инсталация на две мадами, за чийто пърформанс там в ресторанта от Made in Home не ме поканиха и според мен сгрешиха. Така, че няма нищо общо с Марин, но преди да си тръгна направих няколко снимки и мога да отида и да си купя някое от тези лица, защо не, продават се по 20 лева още няколко дни, до 25ти ноември.
Няма коментари:
Публикуване на коментар