неделя, 21 ноември 2010 г.

Aнтон Терзиев и неговите местни герои

Ето го и двора на бар Амстердам. Всъщност аз всеки понеделник минавам оттам. За начало " една книга", обърква се едно момче при поръчката си на бара, а след това преодолял смущението продължава, "една книга Стела Артоа и една книга Бекс". И на бармана му става супер приятно да ги отвори.

Такава бе атмосферата в бара, преди да започне прожектирането на филма "Местни герои четат "Местни герои", заснет собственоръчно от Антон Терзиев.

Антон Терзиев си носеше своя писалка и даваше автографите горе високо под заглавието на титулната страница. Няма да го покажа тук сниман автографа, който получих. Тези неща понякога са привилегия и си остават само за хората, за които са предназначени. Ако някой иска да види какво е написал Антон с черната си писалка тип тънкописец, да беше дошъл на представянето на филма, да си беше купил книга и да се бе обърнал към автора за автограф.

После започва филма. Това е втората история и се чете от двама, тъй като разказа върви в диалог. Първата бе прочетена от Богдан Русев и още не съм открила коя точно беше, имаше там нещо за някаква спица. От малкото, което видях, а аз видях само началото, мога да кажа, че липсваше мизансцен. Богдан Русев бе доволен от участието си, но като четец не можеше дори да се сравнява с Тони, който не само, че не беше актьор, но и в живота не се казваше Тони. Питах Богдан Русев кои са разказите, за които толкова го е яд, че не е написал той, но както можеше да се очаква, той не ми каза, но мога да се обзаложа, че му бе на върха на езика да каже "ами всичките".

Малко преди да направя тази снимка, казам на момчето до рамото ми, че чете по-добре от актьор, казвам му "Само не казвайте, че се казвате Тони" а той се смее и ми казва,че е Тони. После ми позира за тази снимка, от която става ясно, че обича шапки, но шапката, с която е в бар Амстердам е друг стил от супер готината шапка, с която е във филма.

Не чувам ясно повечето реплики. Не чувам, да кажем "Няма да повярваш, колан за пет стотака!" но сега докато пиша този пост, намерих въпросния разказ, който е един диалог (във филма прочетен от двама, както се вижда и на снимката, момче и момиче) и мога да ви уверя, че Тони, който четеше своя герой и на живо имаше доста хубав колан, определено около стотачка, стига ми и един бегъл поглед и забелязвам много неща.

"Чипс", ах само как го казва!

Това е Б., чиято чантичка ще видите на бара на следващата снимка. Тя не е сред галерията момичета от "Местни герои" изброени със завист или с друго чувство от Богдан Русев на задната корица . Не ще ги изброявавам тук (и аз изпитвам нещо като завист), купете си тази книга и ще прочетете за тези момичета или пък напишете името на Антон Терзиев в Google и ще ви излезе заедно с корицата на книгата и цената и рецензията на Богдан Русев отзад.
Б. обаче, която не познава лично Антон, нито работите му (аз й разказвам за брадвата с обвивка от розов латекс и заглавие Killing Me Softly) с готовност ми позира за няколко снимки и любезно отговаря на въпросите ми свързани с подържането на раста прическа. Беше ми много приятно да се запозная и да говоря с нея и нейния кавалер, прототип на един от местните герои в книгата.


Всъщност давам си сметка, че предпочитам да си ги чета аз тези истории и след малко си тръгвам. Преди това обаче разпитвам автора за колажите и снимките в книгата, казва ми, че са Любомир Димитров, художника на корицата, който е направил цялото оформление, казва ми, че му е дал пълната свобода, знам отпреди това, че му е приятел и е автор и на кориците на предишните му две книги, а по-късно, в автобуса забелязам, че "Местни герои" е посветена на него. Забравих да попитам дали и този Любомир е участвал във филма, но няма как да не е. За мен обаче остава загадка кой герой в такъв случай е бил.


В автобуса към нас още преди да стигна "Плиска" прочитам първия разказ. Убий ме ако знам какво е слам поет. После прочитам и разказа за панаира на плътта в зала "Универсиада", той малко ме натъжава, но спомена от ученическите години ме очарова, сещам се че на една от моите съученички баща й купуваше вестник "Чук-чук" защото тя също се притесняваше от вестникопродавците. Каква изненада обаче е езика на Антон Терзиев. Той наистина е писател и ви уверявам, че това не съм го казвала за никой друг.

Към 9 и 20 вече съм си в къщи и успявам да видя някои наистина поетични моменти от "Карибски пирати" (последния филм), накрая обаче пак преди финала, както обикновено, заспивам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар