четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Кирил Василев чете свои стихотворения от "Липсващи страници"


Вчера, сряда, 3 ноември, в библиотеката на културологията се събрахме група културолози завършили през 1996, заедно с приятели, студенти и докторанти, за да чуем как нашия колега и приятел Кирил Василев ще чете стихотворения от втората си стихосбирка "Липсващи страници", излязла през март тази година.
Инициатива бе на нашия преподавател Владимир Градев, вече проф. Градев, който бе замислил тази среща като продължение на докторантското училище, което организира в катедра Културология. Беше вълнуващо да разбера като един професор чете стихосбирката на своя докторант, който се е оказал поет, при това добър поет.
Той говори за тази среща със самата поезия, за поезията, която се ражда в една ситуация на поезия, определи чудесно тази среща или ситуация като тео-поетическа, говори за словото, което трябва да се справи със смъртта на Бога, с отсъствието на бога в нашето всекидневие, за преодоляването на тази ситуация на проблемен момент, пак повтори чудесното словосъчетание тео-поетика и спомена завръщането на божественото и на поетичното във времето, в което живеем, в нашето съществуване, после се позова на един момент от първата книга на Кирил "Три поеми" казвайки "Например на плажа Кирил си говори с епископа на Хипон, с Августин", казвайки го се обърна към Кирил, който кимайки с глава, потвърди, после заговори за Данте и VІІ песен от "Ад" на Комедията и онзи вик Pape Satan alepe, който се чува и в "Бароков концерт" на Кирил, спомена това, което всички, които познават поезията на Кирил са усетили, а именно, че това е "не рядко стряскаща поезия", не пропусна позоваванията на живопистта и при Бейкън и при разпятията и накрая говори за невъзможността за маневра, за усещането за поставените граници, показа ни тези граници като праг и накрая ни подсказа (или трябва да кажа лично на мен ми показа) откъде идва тихия, слабия полъх разказвайки за срещата на пророк Илия с Бога, за Бога, който не е бил в бурята, преразказа вълнуващо този момент от библията, как накрая след бурята се чува тихия, слабия полъх и в него е Бог и ни помогна (или трябва да кажа ни подкани) да го чуем и да го усетим и ние този слаб полъх.

А после Кирил обяви с най-прекрасния си глас (никога не го бях чувала така съвършено модулиран), че ще прочете няколко стихотворения, дълги спрямо обичайния лирически размер на стихотворението и ги прочете толкова добре, че мога да твърдя, усетихме някакъв слаб полъх накрая.

За всички, които харесват тази негова книга и заради хрониката ще кажа, че прочете именно в този ред:

Хълмът
Четири портокала в панер от синьо стъкло
Марина
Бароков концерт
Пейзаж в мъгла
Франсис Бейкън: Живопис 1946
В памет на Васил Ганчев, живописец
Гласът


Накрая имаше и автографи за онези, които слушаха за пръв поезията на Кирил Василев и не бяха вече чели стихосбирката му "Липсващи страници", издадена 2010 от издателство "Стигмати".

2 коментара: