Please master

Това стихотворение на Алън Гинзбърг може да вдъхне (още) живот на всяка попреминала, закърняла, поизпарила се или консумирана любов. Като казвам любов разбирам всички видове любов от класификацията на Стендал, който в книгата си „За любовта” твърдеше, че има четири вида любов: любов-страст, любов-влечение, физическа любов (това, което в наши дни наричаме просто секс) и любов-суета.

Това стихотворение е особено подходящо ако обекта на желанието е англоезичен блондин. Достатъчно е даже да разбира малко английски, няма значение добре или зле го говори. Ако обекта на желанието е брюнет, просто трябва да се прескочат няколко стиха. (В поезията всеки ред се нарича стих).

Стихотворението е дълго и в двуезичното издание на „Колибри” има само откъс от него. Освен това не препоръчвам да се използва българския превод защото преводачът Владимир Левчев е имал неблагоразумието да преведе думата master като „учителю”. Груба грешка защото Алън Гинзбърг е учителят тук. Aлън Гинзбърг е този, който ни учи как да подлудим мъжа и да не му оставим възможост да ни шамароса с някое „не”.

Това стихотворение може да послужи само на дръзки жени и на отчаяно влюбени гейове. Да, действа само в случайте когато обекът на желанието е мъж (или най-обикновен педераст).

Как става номера? Всеки ден се изпраща по един стих като есемес. При незабавен отклик може да се изпрати и втори. Ако и вторият не остане без отговор, може да се изпрати още един трети, наистина последен като дори е възможно да се прескочат няколко стиха. След него трябва да се спре и да се изчака един ден или още по-хубаво би било два-три дена.

Ако някой обаче иска да получи наистина зашеметяващ резултат би трябвало да научи стихоторението наизуст (на английски) или поне да казва основната мантра в него in English. Възможно е да се прескачат стихове и думи. Например прекачането на някои физически характеристики е задължително, ако обекта не се отличава с тях.

И днес докато замислях този текст реших все пак да изпробвам рецептата, която давам.

Написах Please master can I touch your cheek

Получих отговор на момента на родния език на моя обект. С усмивка, каквато не бях виждала от месец. Усмихнах се и аз и продължих:
please master can I kneel at your feet

Не вярвах, че ще отговори пак, но той го направи, след което продължението на стихотворението бе отложено за следващите дни.