eдин топ реставратор

Тото Бергамо Роси позира за сп. Vanity Fair пред камината в апартамента си в палацо Градениго. Това е и снимката, която го представя във "Фейсбук". Разгледах снимките му там, защото се оказа, че имаме един общ приятел - художникът Давид Дала Венеция. Разбира се, за разлика от мен, Тото Бергамо Роси може да си позволи да купува неговите картини. И макар да е работил по консервацията на Палацо Дукале и да е чистил наслоенията от времето по мраморните релефи на любимия ми Тулио Ломбардо в църквата Сант`Антонио в Падуа, той не може да ми стане приятел дори във "Фейсбук", и не заради друго, а защото аз съм по-голяма снобка и от Ясен и "гордост и предразсъдъци" за мен не е само заглавието на един хубав роман. След като съм приятелка със Серджо, който живее в палацо Градениго десетилетия (няма да казвам колко) преди Тото Бергамо Роси да го реставрира, да си купи апартамент в него и да разхожда принцове и принцеси, накичени с титли като с корони из градината, описана в един роман преди 70 години и от Габриеле Д`Анунцио. И после, след като ме свързва истинско приятелство с един Градениго (от другия клон на фамилията при църквата Санта Джустина), не мога дори само във "Фейсбук" да предлагам приятелството си на Тото Бергамо Роси. (Още повече, че се включих в тази социална мрежа, само за да видя едно видео от фойерверките от празника на Реденторе и снимките от Нова Година на площад Сан Марко с acqua alta на г-н Градениго, с когото вече имахме кореспонденция и който ме бе подканил да си открия профил там, за да видя въпросните снимки.) Моят приятел Градениго никога не е живял в палацо Градениго, само е учил в онзи liceo scientifico Benedetti срещу палацо Градениго при Рио ди Санта Джустина, а този лицей е бившата църква Санта Джустина, която Гьоте е посетил на 6 октомври 1786 г. по време на празника, свързан с победата в битката при Лепанто и в книгата си "Пътешествие в Италия" е дал едно прекрасно описание на дожа и венецианските патриции от свитата му. Моят професор, както ми харесва да наричам г-н Градениго, в свободното си време е пътешественик и писател. Освен това, доколкото схванах, е в църковното настоятелство на голямата готическа църква строена от братята францисканци и наричана от венецианците Фрари, а Тото Бергамо Роси, макар и да си е купил апартамент в палацо Градениго при Рио Марин, само е почистил прахта от гробницата на дожа Пезаро в тази забележителна църква, в която освен гроба на Тициан са и двете му най-важни за историята на изкуството картини.

Тук прилагам малко снимки от дома на Тото Бергамо Роси, готов да влезе в следващия роман на Ясен, с приятелите си принцове и принцеси. Американският светски хроникьор пише за палацо Градениго "неговия палацо", но той въобще не е негов, а е разделен на апартаменти. Тото Бергамо Роси просто е купил един от най-представителните. Иначе в палацо Градениго живее една госпожа от това старо патрицианско семейство, от клона на фамилията при Рио Марин, който ще угасне с нея. Подразбрах това от интервюто на Тото Бергамо Роси за Vanity Fair и от скъпия ми приятел Серджо, на когото казвах, че е "моя принц", още преди да разбера, че живее в палацо. Той твърди, че живее в един от апартаментите, които някога са били предназначени за прислугата, но всеки път когато излиза или влиза през входния портал минава под арката пред него. Първоначално си мислех, че Серджо и моят професор се познават, но не можех да попитам директно нито единия нито другия, после разбрах, че моят професор е свързан с другия клон на семейство Градениго при църквата Санта Джустина. А колкото до "моя принц", той е щастливо женен, баща на две дъщери и любим дядо на пет внуци.
Newoyork social diary in Venice :)