Литературен репортаж от Иван Димитров за две четения в Арт-Хостел

(написан специално по моя заръка от Иван Димитров)

Две четения в Арт-Хостел (или Безпризорните отново са тук)

След дългото лято и сред все още дългата есен традиционните четения в Арт-Хостел под надслова „Безпризорните в неделя” се завърнаха. Регламентът на тези четения е следния: това са свободни четения, в които всеки може да участва. Единственото, което трябва да направи желаещия да чете, е да изпрати имейл на bezprizornite@abv.bg и да пише, че му се чете. Няма никаква цензура. Участниците не се подбират. Чете се по ред на записване.

Началото на същинските безпризорни четения се забави с няколко седмици. Но това не означава, че четения в Арт-Хостела не се състояха. Напротив. Литературният сезон беше открит още на десети октомври с четене, в което взеха участие Мартин Колев, Стефан Иванов, Калин Терзийски, Иван Димитров, Иван Ланджев, Мирослав Христов
и Алексей Алексеевич Бакутин (който чете на родния си руски език).

На трийсет и първи октомври литературният фестивал АрсМедия гостува на Безпризорните в неделя. По принцип публиката на тези мероприятия се състои основно от младежи. Този път сред тях бяха различни поети и писатели. Ще спомена само имената на Галина Николова, Палми Ранчев и Марин Бодаков. Атмосферата беше приятна и достатъчно съпричастна към четенето, което този път беше без микрофон. Но се чуваше.

Самото четене беше организирано от Валентин Дишев, който се занимава със сайтове като „Кръстопът” и „Dictum”. А и не само с тях. Валентин Дишев е един изключително енергичен човек. Той върши толкова много неща (междувременно пише и страхотна поезия), че човек понякога се пита дали въобще спи. А ето и поетите, които Валентин Дишев беше подбрал: Бояна Петкова, Катя Начева, Ваня Константинова и Емил Христов.

Емил Христов се появи с кучето си и мисля, остана приятно изненадан, че няма проблем да вземе кучето със себе си. В един особено култов момент от четенето кучето даже му пригласяше. Това ми напомни на една песен на Пинк Флойд от концерта в Помпей. В тази песен Пинк Флойд се изживяват като блусари. Дейвид Гилмор свири на хармоника, а в момента, в който кучето го чуе, започва да вие. На четенето имаше и подобен момент, макар и много кратък. Повечето от поетите четоха по-стари свои неща. Получи се едно добро четене.

Приятно ми беше да наблюдавам как млади хора слушат поетите от това поколение (ако в поезията изобщо може да се говори за поколения, което винаги е било леко спорно). Самият Валентин Дишев чете стихотворения от последната си книга „RES (или палеонтология на поетическото тяло)”. Една разностилова книга, която борави с различни начини за писане на поезия. Една книга, която не се дава лесно на читателя. Най-малкото поради дизайна си. Поради това, че в нея има две книги. Едната е от дясната страна и изглежда традиционно. А от лявата страна има една втора книга, която се отваря като бележник.

И така стигаме до тази неделя. До седми ноември. Денят, в който най-сетне безпризорните се върнаха в Арт-Хостела. За късмет имаше желаещи, които се бяха записали. Това е най-основния проблем с подобни четения. Ако никой не се запише, четенето не се състои. Всъщност вече имаше около десет записали се души. По програма трябваше да четат шест. Четоха седем.

Публиката слушаше активно. Тя реагираше на част от нещата. Това започна още при първия четящ, Георги Станков. Той пише абсурдни разкази. Този път прочете цяла новела. И на моменти накара публиката да изригне в смях. След него чете Дилян Еленков, фронтменът на група Кака Сяра, които за съжаление правят концерт на година-две. Ако искате да се запознаете по-добре с творчеството му, гледайте късометражното филмче „Пет метра коридор” click here. Той е автор на сценария. Дилян Еленков очарова публиката с мелодичното си четене и откровеното си писане.

След него се изяви Иван Шентов. Също музикант, свирил с група „КПД-0”. Той е участвал и в други четения с други хора, но отдавна не се беше изявявал пред публика. Той знае как да се изявява пред публика и го показа. Александър Тороманов прочете няколко неща след него. Едно от тях беше посветено на „Нова Генерация”. Други не бяха посветени на никой.

Мадлен Зашева беше първата жена след толкова мъже. Тя извади един тефтер, прочете едно прозаично парче оттам и се оттегли. Последна беше Златина Димитрова. Една значителна част от публиката беше дошла, за да я чуе. Имаше защо. Златина участва в таен литературен клуб, който се помещава по ъндърграунд места. Другото остава тайна.

След може би час и половина четене и това дойде до своя край. Но това е едва началото. Безпризорните ще продължават да се разразяват два пъти в месеца. Следващото четене ще бъде след две или три седмици. Дотогава можете да прочетете какво е било четено там на http://bezprizornite.blogspot.com/.

Или да се запишете да четете.