четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Матрицата на Антон Терзиев


Антон Терзиев е последният носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА за 2010 година. Победителят в конкурса печели шестседмична специализация в International Studio and Curatorial Program в Ню Йорк и има самостоятелна изложба след една година в София.

И докато до 4 декемри 2010 в галерията на ИСИ (Института за съвременно изкуство) в София продължава изложбата на предишния носител на тази награда - Самуил Стоянов, пак там на бул. „Васил Левски” 134 в галерия 0gms лежи една матрица – обещание на тазгодишния победител Антон Терзиев, който ще излее от нея едно сечиво на труда, артефакт, който ще видим след година в изложбата, която Института за съвременно изкуство ще организира в галерията си. Сегашната изложба на Антон Терзиев, наречена „Съвременни сечива на труда – матрица” е в „паразитната” галерия на Института за съвременно изкуство, както шеговито я наричат хората там помежду си или в „галерията в чекмедже”, каквато в интерес на истината тя е. 0gms е най-любопитната галерия в София (не казвам в Европа, защото доколкото знам има такава и в Германия). Нулата в названието й стои пред инициалите на нейните създатели, които искат да си я представят винаги първа в един напълно въображаем компютърно подреден списък с галерии.

Ако си спомняте брадвата на Антон Терзиев от изложбата на втория етаж на Софийската градска галерия през лятото, когато той спечели наградата БАЗА (след Рада Букова през 2008 и Самуил Стоянов през 2009 година) в главата ви сигурно ще нахлуе песента на Фюджийс Killing Me Softly. Така бе нарекъл онази своя брадва с мека розова латексова обвивка Антон Терзиев. Дори да сте я виждали единствено на снимка няма как да я забравите, не се забравя лесно и едноименната песен на Фюджийс, която всъщност се оказа римейк на песен на Роберта Флек.

И след Killing Me Softly - облицованата в розов латекс брадва на Антон Терзиев идва и триона. Но ще трябва да почакаме известно време преди да го видим. Авторът ни дава първо една възможност да си го представим като показва в малката експозиционна площ на галерия 0gms неговата мека бяла силиконова матрица.

За да стигнем до тази прелюбопитна галерия трябва да отидем в галерията на Института за съвременно изкуство, която е отворена от вторник до събота, всеки следобед от 15.00 до 19.00 часа. Намира се на бул. „Васил Левски” 134, в една боядисана в бяло кооперация на ъгъла с ул. „Екзарх Йосиф”, но входа е от задната страна откъм „Екзарх Йосиф”, там има ниска метална ограда с вратичка, минава се през нея и се стига до входа на сградата, където е звънеца на ИСИ.

Приемаме, че вече сме се озовали в галерията на ИСИ и сме разгледали изложбата на Самуил Стоянов, чиято продължителност съвпада с тази на Антон Терзиев в галерия 0gms, която се намира в едно от помещенията на Института за съвременно изкуство. Любопитни сме да видим поредния израз на суровата и критична образност, запазената марка на Антон Терзиев.

Отваряме чекмеджето (или някой друг го отваря пред нас) и виждаме „Съвременни сечива на труда – матрица”. Протягам ръка, докосвам матрицата с пръст и установявам, че на допир е мека. Вглеждам се внимателно и разбирам защо е в множествено число. Да, зъбците на триона имат форма на зъби. Антон Терзиев обича да смайва с играта на думи, не случайно освен 100 % артист той е и 200% писател.

Няма коментари:

Публикуване на коментар