сряда, 14 юли 2010 г.

"9 зайци" 9 дена 9 поста

От заглавието се вижда какво съм намислила. Каквото ще пиша за този роман ще го напиша така. Романът заслужава "нещо по-така".

Виргиния, утре имам за теб една горяща китара.


Направих тази снимката на корицата на романа, като сложих книгата върху полата на гладачната маса, която трябва да си изгладя преди да изляза. Можех да зарадвам и Батман, черният рицар, който всъщност е някакъв жалък боязлив рицар, ако въобще е рицар този римски кафон (използвам тази дума защото вече има Гугъл Преводач, така ще го метна, макар, че на Батман му е през оная работа на какъв език, къде и какво пиша).

Мислех, че ще ми достави удоволствие да обсъдя персонажите Тома или Жоро или колежките ми от студентските години в културологията с истински имена, няма обаче да започна да се занимавам с литературно-клюкарски обсъждания сега.

Искам да кажа, че тази книга отключи няколко въпроса в мен и един от тях е "Колко отхвърляния мога да понеса?"

Хубав въпрос, добре формулиран, не си го бях задавала точно така, но помня всеки миг когато ми се е въртял в главата. Една особена тревога, която никога не минава прага на отчаянието. Следващият път когато я изпитам трябва само да си кажа, че вече ми е станала скъпа. Че веднъж съм я свила с една вечеря на пиаца Навона сама, такива разни неща.

Именно Батман по отношение на отхвърлянето направи чудеса. И въпреки това продължава да ме изненадва всеки път щом видя името му да ме чака в mailbox. Но Батман е от друга книга, така, че няма повече да го споменавам. Той и без друго е само за прикритие. Абе той и Данте, беше писал за една дама, която му служела за прикритие, но истината е, че му е служела за удоволствие.

2 коментара:

  1. Силно начало!
    Запитах се защо никога не съм си задавала въпроса, който така сериозно занимава двете писателки: "Колко отхвърляния мога да понеса" и разбрах, че никога не ми се е случвало да бъда отхвърлена, но не защото съм разбивач на сърца, а защото не притежавам свободомислието на вас, авторите, които умеете да превръщате собствения си живот в литература... а на нас, простосмъртните, дори не ни и минава през ум, че можем да завладяваме сърца... да печелим и да губим..

    ОтговорИзтриване
  2. Да, сърцето не е скалп, че да се окачи на колана, сърцето изстива.

    ОтговорИзтриване