Направих тези три снимки привечер на светлината на отиващо си слънце, държах с едната си ръка романа на отворения прозорец, отметнала зад мен пердето, а с другата фотоапарата. Направих ги в обратен ред, първо щипката, чието описание в романа много ми хареса. И аз харесвам тази форма, дори преди повече от 20 години си правех колекция от ципки донесени от различни места. Все още като простирам на балкона ми попада тази от Несебър и онази от Милано, която си взех предизвиквайки удивлението на Райна, но всеки път когато защипвам нещо с тази голяма и стабилна жълта щипка тя ми напомня за онова първо гостуване в апартамента на пиаца Гранди.
Мисля, че Виргиния Захариева трябва да направи едно четене с калиграфии в някоя галерия. Мисля, че романът го изисква. Да направи пред публика поне две, които после който иска и може да си го позволи, да си купи. Преди това и след това да почете. Аз лично съм много любопитна кои глави ще избере и как ще се облече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар