Воля за последователи

Това е друга история от fb.

Признавам, че възнамерявам да използвам профила си там, за да популяризирам другия си блог, който всяка сутрин обновявам с любов. Днес по обяд, хващам on line една от най-старателните си ученички, Радея, която ще остане като един от най-ученолюбивите възпитаници на Италианския лицей в цялата му история и започвам съвсем целенасочен разговор. Трябва да кажа, че Радея още като ученичка бе изкарала един курс във Флоренция, а вече като студентка бе прекарала три месеца в Перуджа, в тамошния университет за чужденци, известен в цяла Европа, който може да представя скоро в този блог. И така, поздравявам я на италиански:

ciaooo

Radeya:
ciao
kak ste?

Аз:
bene grazie (и след едноминутна пауза:)
koi sega ti e lubumia ital grad?

Radeya:
Roma razbira se (ухилва се тя и на свой ред ме пита :)
a na Vas?

Аз:
ne znaesh li? (учудвам се, че й е убегнало)
ehehe (това е обичайното ми интернет хихикане)

Radeya:
predpolagam, che sushtiyat (смее се тя)

Аз:
ne

Radeya:
a koi?

Аз:
vij mi pod snimkata na profila

Radeyа: (продължава да налучква в стремежа си да отгатне)
Firenze (Флоренция на италиански)

Аз:
ne
po-lesno e da vidish (усмихвам се срамежливо)

Radeya:
hahaha
vidqh
la Serenissima

Аз: (ето как се обръщат нещата, ето, че сега аз се опитвам да й се харесам и почти подкупващо се усмихвам :)
shte me zaradvash ako mi stanesh
posledovatеl na bloga

Radeya:
hahaha
moje, moje

Аз:
perché ridi? ("зашо се смееш?" я питам)

Radeya:
samo trqbva da hvurlq edno oko