"9 зайци" 9 дена 9 поста

От заглавието се вижда какво съм намислила. Каквото ще пиша за този роман ще го напиша така. Романът заслужава "нещо по-така".

Виргиния, утре имам за теб една горяща китара.


Направих тази снимката на корицата на романа, като сложих книгата върху полата на гладачната маса, която трябва да си изгладя преди да изляза. Можех да зарадвам и Батман, черният рицар, който всъщност е някакъв жалък боязлив рицар, ако въобще е рицар този римски кафон (използвам тази дума защото вече има Гугъл Преводач, така ще го метна, макар, че на Батман му е през оная работа на какъв език, къде и какво пиша).

Мислех, че ще ми достави удоволствие да обсъдя персонажите Тома или Жоро или колежките ми от студентските години в културологията с истински имена, няма обаче да започна да се занимавам с литературно-клюкарски обсъждания сега.

Искам да кажа, че тази книга отключи няколко въпроса в мен и един от тях е "Колко отхвърляния мога да понеса?"

Хубав въпрос, добре формулиран, не си го бях задавала точно така, но помня всеки миг когато ми се е въртял в главата. Една особена тревога, която никога не минава прага на отчаянието. Следващият път когато я изпитам трябва само да си кажа, че вече ми е станала скъпа. Че веднъж съм я свила с една вечеря на пиаца Навона сама, такива разни неща.

Именно Батман по отношение на отхвърлянето направи чудеса. И въпреки това продължава да ме изненадва всеки път щом видя името му да ме чака в mailbox. Но Батман е от друга книга, така, че няма повече да го споменавам. Той и без друго е само за прикритие. Абе той и Данте, беше писал за една дама, която му служела за прикритие, но истината е, че му е служела за удоволствие.