да вървим на посещение

Събота е, слънчев октомврийски следобед и след съм като поработила два часа взимам двойката тролея от Петте кьошета и отивам в галерия Васка Емануилова, при парка Заимов, за да видя изложбата на Рада Букова, която бе открита в четвъртък
на 21 октомври и ще продължи до 14 ноември. Спомняте ли си, че преди две години Рада Букова (през 2008) стана първия носител на наградата за съвременно изкуство БАЗА. Аз си спомням нейните работи от онази изложба на втория етаж на Софийската градска галерия, разгледахме ги с една компактна група ученици, на които обещах да завиша оценките, ако видят и селекцията с работи на млади български художници на втория етаж, състезаващи се за тази награда, която е състои в няколко месечен престой в Ню Йорк. Тогава след като бяхме видели фотосите на Пиер и Жил на първия етаж с не повече от шестима ентусиасти се качихме на горния етаж и там заснех наниза от перли като балонче на комикс (откупената работа на Рада Букова! тази откупка тогава беше станала събитие!) наречена (истински удар в десятката!), ако не бъркам нещо, De Luxe. И още една нейната работа, почит към прекрасното заглавие на Кундера - Непоносимата лекота на битието . Спомням си също и обувките от Виетнам или Монголия на Викенти Комитски, както и едно негово видео заснето по виетнамските улици, както и една работа с плочки от паважа в рамки, не помня вече чия. Да, тогава Рада Букова (ми) направи силно впечатление. Не маловажен бе и факта, че живееше и работеше във Франция.
А миналата година на изложбата за наградата на Гауденц Руф ме удиви работата й със звук, не! какъв звук!, с думи и глас и после съжалявах, че не се бях върнала да я изслушам докрай. Така, че не можех да пропусна да видя нейната (върви с наградата БАЗА) самостоятелна изложба в програма "Скулптура" на Галерия Васка Емануилова.




Галерия Васка Емануилова,
филиал на Софийска градска художествена галерия
бул. Янко Сакъзов 15, София
открита в края на 2006 със съдействието на Столична община и СГХГ, чийто основен фонд е творчеството на известната българска скулптурка, включващо 89 пластики от теракота и бронз.

Васка Емануилова, родена през 1905 и завършила Художествената академия през 1927. През 1985 скулптурката, (автор съвместно с Мара Георгиева на основното тяло на паметника на съветската армия реализирано през 1953) дарява творбите си, заедно с 14 произведения на художника Кирил Петров, на Софийската градска художествена галерия.