Георги Ружев в селенията на Медуза Горгона

Един рейс с приятели на Ружев утре сутринта заминава за Истанбул, за да присъства на спектакъла, който той ще представи в „Йеребатан сарнъджъ”, подземното водохранилище с 336 колони, в непосредствена близост до Света София, построено по същото време, когато Византийската империя е управлявана от император Юстиниан. И за да сме по-точни ще кажем, че това е VІ век, от 527 до 556 година, времето в което императорът разгръща една грандиозна строителна програма във всички важни градове на империята, чийто венец е най-голямата църква изигната дотогава в християнския свят, след построяването на която, говори се, Юстиниан възкликнал: „Соломоне, аз те надминах!”, но също така и нашата Св. София, дала впоследствие името на нашата столица, Св. Димитър, най-представителната църква в Солун и църквата Сан Витале в Равена – единствена запазила мозаечната си украса отвътре, където и до днес блестят ликовете и одеждите на императора и свитата му начело с тамошния епископ, поръчал да впишат и името му, а на отсрещната стена сияе императрица Теодора с нейната свита.

Но нека се върнем на Ружев, цистерните в сърцето на Константинопол (както и досега наричат този град гърците) и лика на Медуза.


В туристическите брошури наричат с право това водохранилище, което е истински храм на водата, the Sinking Palace (ще го дам и на руски: Дворцом, провалившимся под землю”). Предназначението му е било да снабдява с вода огромния императорски дворец. Най-вероятно водата от него е била използвана за поливане на градините и в баните. Вероятно след идването на османците са я използвали и за цветята в градините на Топ Капъ, където с харема си живеел падишаха. Османските жители на града обаче предпочитали свежата питейна вода, която и досега се предлага на туристите и водохранилището изпаднало постепенно в забвение до средата на ХVІ век когато било преоткрито от един холандски пътешественик на име П. Гилиус, който пребивал в Истанбул от 1544 до 1550 с цел да изследва паметниците от Византийския период, които се заел да опише. Направило му изключително впечатление, че местните хора си доставяли с вода с ведра от големи кръгли отверстия, подобни на кладенци и мнозина дори твърдели, че в тях може да се лови и риба. (Риби могат да се видят там и сега. Преди три години аз видях две или три.) Гилиус малко след това разбрал, че под земята има огромно водохранилище, входа към което бил от един древен дом, в близост до църквата Св. София, слязъл по каменните стъпала спускащи се надолу с факла в ръка и можем да си представим удивлението, което изпитал. Впоследствие с лодка се заел да го измери и го определил като площад с голямо количество колони. След като публикувал своите впечатления, мнозина пътешественици искали да включат това място в своите маршрути и дори във филма „От Русия с любов” (най-тъпия филм от всички с Шон Конъри) виждаме как Бонд слиза долу и там го чака един човек с лодка.

В периода на Османската империя били извършени две реставрации, първата през ХVІІІ век, по времето на Ахмед ІІІ (1723) с архитект Кайсери Мехмет Ага, а втората основна реставрация била направена в края на ХІХ век по времето на султан Абдул Хамид ІІ (1876 – 1909).

Гигантското съоръжение има правоъгълна форма с дължина 140 метра и широчина 70 метра. До него се стига по 52 каменни стъпала. Колоните са 336 на брой, разположени на разстояние от 4.80 м една от друга, в 12 реда, с по 28 колони на всяка редица. Твърди се, че хранилището било в състояние да вмести до 100 000 тона вода.

Ако не греша, двете глави на Медуза, поставени като пиедестали на две от най-последните колони, обърнати, едната с лицето настрани, а другата с брадичката нагоре, са взети от някой римски храм. Те обаче са безспорни шедьоври на римското ваятелско изкуство. Открити са при последната реставрация през 1985 – 1987, след като е била отстранена тинята, полепнала по лицата им от векове. Сега вълнуват посетителите, които отиват да ги видят, едната е с затворени очи, а другата с отворени, обрамчени и двете от тънко водно огледало, в което са поставени, за да придават здравина на този подземен дворец на водата, където в продължение на векове необезпоявани от ничий поглед безмълвно са властвали.



Някога красиво момиче, а после вкаменяващо чудовище, което в легендата Персей излъгал с блестящия си щит, и вместо той самият да се вкамени, за миг успял да я зашемети и докато тя останала неподвижна й отсякъл главата. Медуза Горгона, обаче продължава да вдъхновява артисти и авантюристи от Бенвенуто Челини до нашия Георги Ружев, който с посредничеството на кураторката Ирина Баткова утре ще й предложи там, в храма на водата, нещо наистина хипнотично. Ето какво разказва Ружев на една журналистка от в-к „Стандарт”:

HIPnosIs започна със стара снимка на дервиш от края на ХVIII век, на когото поразително приличам. После дервишът потъна в събираните с години ислямски изображения и фотографии, някои от тях много редки, за да ги съживи в съвременен психоделичен вариант. Завъртени в хипнотичен транс, от тях се роди видео-музикален филм, серия от авторски творби, променящи с различни арт средства първоначалния образ. В моите композиции и сетове използвам дервишка и старинна турска музика от ХVI-ХVIII век, които имплантирам в стиловете electro, industrial, drumТnТbass, и понякога добавям звуци от Константинопол. HIPnosIs е синтез от видеоарт, анимация, музика, светлина, принт и инсталации. В суматохата на визуалния взрив очаквам отключване на несъзнаваното творческо его на Наблюдаващия. "Йеребатан сарнъджъ" е кладенец на желанията, единственият оригинал, оцелял до момента на горгоната Медуза".

Ще го цитирам още веднъж: "Винаги търся своеобразния спектакъл, въздействащ на всички сетива. Представям проектите си под и над нивото на обикновеното. Така те се превръщат в елемент от цялата илюзия, докоснала безкрайността и оптимизма. Изкуството е само частен случай.”

TOXYТC AUNTIE, THE SOP OF THE STRIX BUBO, SUBSCRIBE, OVERMIX, Sofia - Night Club, OCTOBERON и DUMMY CO са групите с които е работил.

И накрая ще ви го покажа в друго eдно амплоа, като вратар на аматьорския футболен отбор „Чуковете” с фланелка на Тиери Анри, защото както ми призна мениджъра на отбора, нямат специален вратарски екип. И той затова си играе с номер 12 на френския нападетел.

Фотокредит: ЧУКОВЕТЕ