by Courtesy © MuseumGalleryOfModernArtили кой е Деймиън Хърст и кой и защо го показва в България...
Но се питам защо ги пиша тук тези въпроси когато няма да дам моя отговор на всеки от тях. Нека говори, онзи, който смята, че разбира повече от мен. Нека даже напише онова, което иска. Аз харесвам тази музейна галерия и това, което прави за популяризирането на съвременното изкуство. Харесвам точките на Деймиън Хърст, които всъщност са дражета. И пеперудите харесвам (не толкова, че да ги купя), дори и диамантения череп. Ако бях богата като Крез (както се казва) дори щях да го купя, за да играе с него моят любим актьор Хамлет.
Сега отначало.
Виждам първо рекламите, първо на спирката докато се прибирам един ден, после и билборда на Плиска - с диамантения череп и си казвам, браво, браво, после излиза и събитието във Фейсбук, което без колебание, заявявам, че не ще подмина. Ще присъствам, естествено. Не търся обаче нищо специално за Деймиън Хърст, мисля си, че знам достатъчно за него и отивам неподготвена, за да проверя какво впечатление ще ми направи. Тоест, не се подготвям предварително пишейки името в полето на Гугъл, за да видя как се представя тази изложба от медиите в България или какви изображения с негови творби са налични в мрежата.
Damien Hirst, Methionine, 2010, Edition 48by Courtesy © MuseumGalleryOfModernArt
В 11 часа днес съм пред вратата на галерията, момичето ми отваря, имам време да разгледам, да си запиша тиражите на точките, на пеперудите, и на screenprint-a with diamond dust. (Последното, което ако бях богат колекционер щях да поискам да имам).
Последно забелязвам "зарчето" - four spots (питам и за цената му накрая), повече обаче ме привличат все още неоткупените Twelve spots, както и голямата червена точка (One spot) - най-яркият акцент в изложбата. Пристига един възрастен господин, на който Деймиън Хърст му е познат от годините, когато е живял в Англия. А няколко минути след него влиза Кирил - моят скъп дългогодишен приятел и кум.
Тръгваме си заедно и ефектът от дражетата се изпарява. Започва се една леко ожесточена дискусия кой повече разбира от съвременно изкуство, аз съм безсилна да го убедя защо тези точки са важни, той ми говори за възвишеното и разрязаните животни (разбира се, познава Деймиън Хърст и творчеството му далеч по-добре от мен, наясно е и с политиката и целите на галерията, а моята позиция въобще не се признава за такава, да, ако имах позиция, щях да я заявя).
Нямам търпение да се разделим, защото след сблъсъка ни относно изкуството и кой по-добре познава комерсиалните галерии, кой повече е гледал и повече разбира, се опира до морала. Долавям упрек за нещо, за което не се считам отговорна по никакъв начин, признава ми се, че ако не друго винаги съм била егоист и си казваме чао.
"Лесно ти е да кажеш чао" ми казва накрая.
Да, един го казва с огорчение, друг с облекчение.
Деймиън Хърст и музейната галерия в София, всъщност не ни срещат, а ни разделят.
Изкуството има неподозирана сила, влияе неподозирано мощно на човешките отношения.
Кирил дълги години е бил моят гуру в това отношение, може да се каже, че от него съм се учила как и какво да гледам.
Обаче той не иска да приеме, че мога да имам свой поглед. Смята, че това, което той мисли и казва, е универсално и всичко останало може да се омаловажава.
Но, ако той цени едно, аз ценя друго.
Ако за него възвишеното е в едно, за мен по всяка вероятност е в друго.
Damien Hirst, Bromobenzotrifluoride, 2010, Edition 48by Courtesy © MuseumGalleryOfModernArt
Damien Hirst, Sanctum 1, 2009, Edition 59by Courtesy © MuseumGalleryOfModernArt
И ако някой иска да разбере кой е Деймиън Хърст и кой и защо го показва във България
предлагам да види изредените тук линкове:
link n.1
link n.2
link n.3
“направих опит да видя Хърст, но имаше ивъент - ми казва сутринта един приятел – били свалени повечето работи”.
ОтговорИзтриване„как така?”, очудвам се аз, а той се разсмива:
„е, деничка на гергов, какво искаш...”
„не знам защо говорите така за момичето - разсмивам се на свой ред – де да можех да си намеря и аз един богат колекционер, ама на световно ниво, че да стана и аз арт дилър!”
А после продължавам:
„как така свалени с тази реклама??”
и той:
„свалени, я”
„егати - заключвам тогава - значи не са никаква музейна галерия”
„а ти какво очакваше? – смее се той – това е занятие за скучаещата любовничка на гергов”
„жалко, че правят такава реклама и после свиват платната – не спирам да се възмущам, след което изказвам едно предположение – най-вероятно са ги продали”
„моля? свалени са за събитие на козметична фирма”
„неее – заливам се в смях – тогава за всеки случай са ги свалили – а после става сериозна - но нямат оправдание, не се прави така, на някои хора ще им трябват години да се научат”
„няма да се научат - отсича този приятел – това е фалшиво по дефиниция място”