Парковите скулптури и въпросите на Рада Букова

Вчера когато си тръгвам от изложбата на Рада Букова в галерия "Васка Емануилова" до парка Заимов, осеян с безименни анонимни "съвременни" скулптури (в самия му център обаче, сред пръските на фонтана е голото бронзово момиче на Васка Емануилова), та в слънчевия октомврийски съботен следобед когато в парка има доста хора си мисля за въпросите поставени от Яна Букова в прес рилийза и те ме предизвикват да направя снимки и на безименните и "употребени" скулптури, с които внезапно преди няколко години бе населен парка.

А ето и въпросите:
Забелязваме ли парковите скулптури? Имаме ли желание да ги раглеждаме и да мислим за тях? Интересува ли ни защо са поставени точно тук, а не там? Различаваме ли ги от други неща наоколо? Изкушаваме ли се да ги "употребим" по нестандартен начин? А каква всъщност е връзката между парковата скултура и природата?

Поредица такива скулптури в една изложба на открито през септември 2008 заснех покрай алеята с пиниите в Сирмионе и в някой от следващите дни ще ги публикувам в един специален пост в този блог Altri amori (Други любови). Старателно съм си записала имената на авторите и наименованията на творбите. Иво спомена тази разходка в едно от стихотворенията си, написани в Сирмионе. А стихотворенията му можете да прочете тук, публикувах ги малко след като стартирах този блог в пост с заглавие "Иво Хаджийски в Сирмионе". Там ще видите и една от скулптурите във въпросната изложба, озаглавена "Креслото на Катул".