вторник, 19 октомври 2010 г.

Baba ganush or Aubergine and poetry by Ivan Dimitrov

Ето и последното събитие в преместилия се на "Ангел Кънчев" 30А ресторант MADE IN HOME - Баба гануш и стихове от Иван Димитров.

Модераторът на събитието Ники Бойков първоначално ме заблуди, че баба гануш било индийско, оказа се арабско, като попитах Иван, който го беше приготвил. А колкото до ударението и Ники и Иван не бяха сигурни на коя буква трябва да пада. Така, че го обявиха като българската дума баба, обаче ако се сетим за Али Баба, ще пада другаде.

Ето и кулинарното предложение, което според автора щеше да върви със стихотворенията му. Баба гануш с магданоз и без (арабски микс от печен патладжан с още нещо) и чаша наливно червено. Вървеше наистина. За мен бе удоволствие да слушам онова, което прочете Иван докато изяждах с арабския хляб още една порцийка в ниска пласмасова чашка.

Какво ли е да си вегитарианец цял живот? (Хм, че аз дори не зная как се пише тази дума) Иван обаче снощи ми разказа един анекдот за един американец вегEтарианец, който на въпроса как може да живее без месо отвръщал "с патладжан".

Има толкова много начини да се доближим до литературата, да популяризираме книгите, а ние ги пренебрегваме, мислим си, че всичко свършва с вдъхновението, с писането, с публикуването и издаването. Но истината е, че трябва да се борим за всеки читател, както добрия пастир за всяка овчица от стадото си. Извинете ме заради обичаната в проповедите християнска метафора, но тя важи с пълна сила за литературата. С Иван си говорихме за други неща, но всъщност исках да му кажа това.

Радвам се, че съм се запознала с човек, който пише всеки ден.

Правим снимка и каквито правят в полицейския участък, без да си даваме сметка какво ще излезе.

Иван ми позира, така че да се види и какво е останало от раста прическата му отпреди няколко години когато цялата му коса е била така. Един период от живота постепенно си отива, си мисля, докато натискам копчето на фотоапарата.

Иван Димитров в гръб докато реши колко дълги стихотворения да прочете.

Ники зад бара и Руди, домакинът, малко преди четенето да започне.

А какво чéте Иван?
От публикуваните досега в блога му TEXTISWORLD кратки стихотворения прочете това от 23 и това от 13 септември.

На сутринта в кафето на fb вместо обичайния сутрешен поздрав казах на един ранобуден приятел:
"този Иван Димитров ми хареса като поет - това е за добро утро", след което си излязох.
След половин час видях, че ми бе оставил съобщение:
"а на мен не ми харесва - това е за добър ден"

Няма коментари:

Публикуване на коментар