Уговорки с г-н Бодаков

„В неделя ще ходя в докторската градинка да отразя детското хелоуин парти, надявам се да ви видя там" - казвам преди няколко дни на Марин Бодаков щом го виждам.
Баба ми имаше една приятелка – госпожа Михалска” - започва той.
„На нея ли ти приличам?” – смея се аз.
„Същата ме срещаше на улицата, бил съм петгодишен – продължава Марин – и заявяваше: „Господин Бодаков, предайте на госпожа Недка, че възнамерявам в сряда в пет следобед да дойда у вас на спаначник”.
„Ха ха ха” – смея се вече шумно аз.
„Баба ми изтръпваше от заплахата, та и ти така”
„И да носите тиквен фенер! Аха ха ха” – заръчвам с кикот накрая.

След един ден го виждам отново и питам:
„Купихте ли вече тиква?”
„Не” – отговаря Марин.
„А ти правил ли си някога тиквен фенер?” – интересувам се аз.
„Да” – казва Марин.
„Значи знаеш как се прави...”

И тази сутрин виждайки го отново му казвам:
„Господин Бодаков, имате ли тиквен фенер или нямате? Кажете, за да знам и да отида на четенето в Арт-хостела...”
„Може би и аз ще послушам Бояна и Емил” – споделя Марин.
„Тогава там ще дойда, защото не ги познавам тези автори, а някой трябва да отразява тези неща... ха ха ха” – смея се аз със смеха на госпожа Михалска (поне така си го представям).
„Някой трябва да отразява твоето незнание”, е коментара на Марин.
„Кой мислиш, че ги знае и въобще кой чете българска литература като всички си седят пред компютрите вкъщи? Даже вече ми се иска направо да снимам хората, които четат книги в автобуса или в тролея...”
„Знаят ги тези, които действително се интересуват без принуда” - отвръща господин Бодаков.
„А имаш ли представа колко са?”