вторник, 4 януари 2011 г.

Vivamus, mea Lesbia

Vivamus, mea Lesbia, atque amemus,

А тук малко се затруднявам превода на Георги Батаклиев ли да избера или пак този на Яна Букова? Нейният е по-песенен, този на Г. Батаклиев има обаче едно мъжко очарование.

Реших, ще сложа тук и двата, а вие решете кой по ви се нрави.


Нека живеем, моя Лесбия, и нека обичаме!
За гласовете сърдити на старците
пет пари да не даваме.
Само слънцата умеят да залязват и пак да се раждат:
щом светлината кратка за нас веднъж угасне,
ще трябва да заспим в една безкрайна нощ.
Дай ми хиляда целувки, след това сто,
след това други хиляда, след това още стотица,
после отново хиляда, после пак сто.
И, много хиляди когато целувките ни станат,
нека ги размесим, за да не ги знаем,
за да не може никой злобво да завиди,
когато види колко са нашите целувки.

Гай Валерий Катул
превод от латински Яна Букова, ИК "Стигмати", 2009


Нека, Лесбия, любим и живеем
и одумките на престроги старци
да не струват за нас дори един ас.
Ще изгряват слънцата, ще залязват -
щом помръкне денят ни краткотраен,
ще заспим непробудна нощ навеки.
Сто целувки ми дай, хиляда още,
дай ми нови хиляда, сто отново,
пак хиляда и още сто целувки.
Щом до хиляди след хиляда стигнем,
броя им ще объркаме нарочно,
та човек завистлив да не завиди,
че безбройни са нашите целувки.

Гай Валерий Катул
превод от латински Георги Батаклиев, "Звезден венец римски поети", Народна култура, 1987

Няма коментари:

Публикуване на коментар