Вечерта като прибирах имах желание да я чета. Дори и Mr Y зачете книгата й на следващата вечер и според мене я хареса. Каза, че не трябва да страхува да пише по-дълги стихотворения. Каза ми, че това заглавие на стихосбирката е възможност, която ще й се отдаде - да отведе и себе и чатателя от другата страна. Той ги разбира тези неща, но не за него ще разказвам сега.
И ето ни в понеделник вечерта в Made in home на "Ангел Кънчев" 30А, дошли сме, за да нагостим сетивата си с онова, което ще ни предложи Галина Николова.
Photocredit: Made in homeАз пак забравям да снимам предложено за похапване. Добре че Руди е там с професионалния (или полупроефесионалния апарат) и не пропуска да направи няколко снимки за фейсбук страницата на ресторанта.
Photocredit: Made in home
Photocredit: Made in homeРуди е заснел и публиката на Галина, в дъното сме Кремена Д. и аз, в същия този този миг снимам с моя любителски апарат, докато Галина Николова чете второто или трето стихотворение от онези, които бе избрала да сподели с всички, дошли на чай масала и да опитат нейния бананов кекс.
Камбаната е ударена, Галина е готова и първо ще прочете "Рецепта за коктейл".
И слушаме. Иван и Николай са прави.
И слушаме. Галина чете второ или трето свое стихотворение. И нещо прави тези мигове почти съвършени.
Слушаме. Една звънка и нежна поезия звучи в най-артистичния ресторант в София и докато щракам с апарата малко се разсейвам, но сега ми се възвръща един стих, не на Галина, а на Езра Паунд, като написан за Галина - Sound slender, quasi tinnula (началото на ХХ canto) в този стих е събрано усещането ми за нейната поезия, за гласа й, за нея самата.А после докато с Иван обсъждаме дали искаме автографи (аз искам, той не, Иван казва че познава Галина и може да й поиска автограф и друг път) на него му хрумва тя да му напише рецептата на банановия кекс в книгата, после обаче идеята не му се струва особено удачна и се отказва. "Защо на кекса? По-добре тази Рецепта за коктейл", казвам аз и се заемаме с осъществяването на това хрумване. Понеже мен ме е срам, Иван или Николай отиват да говорят с Галина и тя идва. Съгласна е да ми напише рецептата и съм щастлива. Предлага да ми даде листа, на който е принтирана, аз предлагам да си я препиша и накрая стигаме до първоналното и най-спонтанно хрумане - тя да ми я напише в книгата. Колебаем се малко точно къде. Избираме там, където тя първо предложи.
Галина, (за която, аз изпадвала в умопомрачение, междувременно говоря в трето лице на Кремена и Иван, назовавайки я с друго едно име, което пък по странните прищявки на случайността, се оказва любимото й име в детството, днес тя мило ще ме успокои, че може би съм го чула от някъде) преписва по моя молба в екземляра на книгата й "От другата страна", който преди това съм си купила, стихотворението "Рецепта за коктейл", с което е открила четенето нея вечер в Made in home.
Правя тази снимка вече у дома, във вторник сутринта. Както и следващата. И преписвам и аз на свой ред тази "Рецепта за коктейл" на Галина Николова, за да я видят малкото, но чудесни читатели на този блог.
Рецепта за коктейл
смесват се равни дози
страх, свобода и любов
концентрат
слага се щипка сол
вървене опипом
разрежда се с
прощавам на себе си
и позволявам си да греша
поръсва се на око с
я сега да те видя
добяват се две шепи
ситни ледени кубчета
напускане на удобствата
разбива се в шейкър
до прималяване
после
се налива
на тънка струя
в тънкостенна чаша
с високо столче
добавя се
стръкче прясна мента
за разкош
и се поднася
на жадните.
Галина Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар