Catullo III

Lugete, o Veneres Cupidinesque, et quantum est hominum venustiorum

Ридайте Венери и Купидони,
и всички хора с усет към красивото!
Умря врабчето на моята любима,
врабчето - радост за моята любима,
което тя обичаше повече от всичко.
То беше сладичко и я познаваше
така добре, както момиче майка си,
в скута й стоеше неотлъчно
и скок-подскок ту тук, ту там
пиукаше единствено за нея.
Сега то пътува по мрачния път
натам, откъдето завръщане няма.
Проклети бъдете, зли бездни на Орк!
Вие поглъщате всичко красиво,
отнехте ни и милото врабче.
О, зла съдба! О, бедно врабченце!
Сега очичките на моята любима
от плач по теб подути червенеят.

Гай Валерий Катул
превод от латински Яна Букова, ИК "Стигмати", 2009