Аз обичам да се представям като комедиограф и казвам, че пиша комедии, но иначе ме привлича да пиша за гробища и погребения. И във венецианската комедия имам една такава сцена и съм замислила още една сцена вдъхновена от една история на Йосиф Бродски, в която петима от моите персонажи (с моя включително Signora Straniera, и още Пиера, нейния кавалер Лучано, моят скъп приятел Синьор Джандри и Фотографа, който в края на комедията ще се появи облечен като будистки монах какъвто междувременно ще е станал) та тези петимата една вечер обикалят с гондола гробищния остров Сан Микеле (с двама гондолиери, ако е един ще се озори) където са погребани Езра Паунд и Йосиф Бродски (слагам снимка с острова тук и снимка на гроба на Паунд), Игор Стравински, Дягилев и Хеленио Херера (ако правилно произнасям името на човека изимислил тактиката на италианското катеначо). За да видите две снимки на гроба на Йосиф Бродски трябва само да кникнете на този линк Something new - the mail box.
Ето сега двете сцени от тази тъжна комедия. И двете са в кафенето между постояния персонаж Ка1 и един нов герой, който ще наричаме Професора.
Забавното е, че когато Ка1 в комедията се обърне към него с "Професоре" той отвръща: "Ще ти там на тебе аз един професор".
В първата сцената Ка1 си седи в кафенето, чийто собственик ще се окаже накрая човека, с който Ка1 живее. Професора живее наблизо и като излиза и се прибира вкъщи минава оттам.
Сутринта облечен с палто и филцова шапка той влиза в това кафене, на което още не съм измислила име.
Ка1: - Сега от 12h в галерия Снежана има танго матине.
Професора: - За съжаление отивам на погребение на един самоубил се приятел.
(К1 кима, глътва си езика)
Привечер ги виждаме отново на същото място, Професора влиза и сваля палтото си, остава шапката си на закачалката.
Ка1: - Нали не препоръчваш "Елементарните частици" на този идиот Улбек? Аз бих забранила на хората да четат тази книга.
Професора: - Още не съм мислил.
Ка1: - Много е гадничка. Има силни места, но като я почетох малко си казах, че прави много кофти разрез на съвременното общество и загубих всякакво желание да я чета докрая.
Професора: - Да, убийствена е за идеологията на бащата.
Ка1: - Пагубна бих казала, трабва да се водят битки с такива като него като с орки, не да го хвалят! Защото всичките му добри и откровени пасажи са смлени от тъжната му равносметка, която се натрапва на читателя и го кара да ес пита "толкова тъжен живот ме чака и мен?"
Професора: - Защо не напишеш ти?
Ка1: - Защото не съм го дочела. Не мога да пиша за книги дето не съм ги прочела докрая. Егати тъпите моди! Помниш ли как преди години тук четяха Пруст само защото беше на мода?
Професора: - Книгата е много гадна, но хваща сериозни процеси
Ка1: - Да, в това е успеха й. Няма друг роман в такава перспектива. Ти имаш ли я? Видя ли какво има на корицата? Аз него видях веднага. Въобще в какво гадно време живеем! Някога се е четял Оскар Уайлд, а сега този Уелбек...
Професора: - След скотското погребение, от което идвам всичко ми се струва изобилно живо и прекрасно. (Приготвя се да си тръгва) Хайде, весела вечер
Ка1: - И на теб!
На следващия ден, на сутринта Ка1 е зад бара.
Ка1: - Професоре, добро утро! Чай или кафе?
Професора: - Безкофеиново.
Ка1: - В грипна ваканция ли сте?
Професора: - Университетът - не
Ка1: - Разбрах, че Светла е чела стихотворението на Стефан Иванов на погребението.
Професора: - Да, това беше най-приличното нещо в това скотско погребение - без църква или граждански ритуал, с глътналите езиците си хора и пр.
Ка1: - Е защо и без граждански ритуал?
Професора: - Един трап насред полето и толкоз. Далечните сродници бързаха да претупат всичко.
Ка1: - Аз по-натам ще напиша в завещанието си да не се организира погребение
Професора: - Само бюст в Борисовата...
Ка1: - Само да се погрижи някоя агенция за кремация и толкова и после да ми сложат някъде урната... Ще видим де, има време надявам се, но тези погребални ритуали да непоносим отстатък от миналото. Получихте ли покана за рождения ден на Ники Бойков?
Професора: - Да, ще ходим.
Ка1: - А от списъка на какво се спряхте?
Професора: - Купихме му Колимските разкази.
Ка1: - Че тях май ги нама в списъка (смее се)
Професора: - Бяха добавени в наша чест.
Няма коментари:
Публикуване на коментар