или пък да разправям за минавките ми в Милано с Вечерята в Емаус и с Buona Fortuna... Казвам само за кошничката с плодове в пинакотека Амброзиана. Казвам, чаках с години да я видя и я видях на сутринта след най-хубавата среща в живота ми... И се усмихвам блажено. Сега пък Еухения ми завижда. Продължавам да се усмихвам, нека разказва биографията му като филм на учениците, аз съм разбрала посланието на някои картини.
Истината е, че Караваждо не ми се дава, все ми прави номера, не ми се разкрива напълно, играе си с мен. Но още има време до срещата в Рим. Срещите. Срещи, в които имаше неприятни, смущаващи изненади.
След признанията на Еухения в Перуджа без проблеми го деля с Алесандра, приятелката ми от Сарденя. Нямам нищо против да е гадже на мен и на нея. То и Еухения си го представяше за нейно... С Алесандра харесваме много и Бейкън. Но тя харесва много други мрачни художници, по които аз изобщо не си падам. Но Караваджо го разбира по-добре и от мен. Това й признавам.
И идва времето на Рим. Отишла съм там и заради него. Не само заради Колизеума и Ватиканските музеи, или заради римските ми ухажори, на които ще покажа палец обърнат надолу... Още дори не подозирам какво въздействие ще има върху мен Бернини... С Иво така и не можем да влезем в Сан Луиджи деи Франчези, където е цикъла картини с Матей Евангелист, призоването, мъченичеството с мъчителя в центъра на платното под "прожектора" на светлината... Така един ден след като сме обикаляли форума и Палатин и колизеума отвътре и след като сме ходили да видим Мойсей на Микеландело в църквата Сан Пиетро деи Винколи, а после сме се озовали пак при Колизеума, взимаме едно мини бусче 117 от спирката над Колизеума, подминаваме нашата спирка, недалеч от Фонтана ди Треви, подминаваме Piazza di Spagna и слизаме на последната при Piazza del Popolo. И оттам отиваме в Санта Мария дел Пополо да видим двете платна на Караваджо - мъченичеството на Св. Петър и обръщането във христианската вяра на Св. Павел - на отсрещната стена. Капелката е супер тъмна, но картините се осветяват. При това по всичко изглежда безплатно, не се налага да пускаме монета в някакъв процеп. Няколко човека ги съзерцават в захлас. Иво е озадачен. Не му харесват тези ефекти със светлината, лицата. Не може да разбере защо онзи е долу под коня... Аз обаче съм доволна.
На следващата вечер вече сама влизам в Сан Луиджи деи Франчези и там ме чака изненада - по случай 400 години от рождението на Караваджо от италианското министерство на културата се извършват работи по докуметирането и фотографирането на произвежденията му, гледането на картините от цикъла на Св. Матей е частично ограничено.
В капелата е издигнато скеле и фотограф с двама осветители или асистенти работи... Върху светлината като от прожектор на Караваджо виждам как играе истински прожектор... Страшен номер, такъв не можаха да ми извъртят и римските ми ухажори, макар, че се постараха в това да ме смаят или огорчат (зависи от гледната точка).
Вече обаче съм видяла великолепието на Рафаело в стаите на Юлий ІІ във Ватикана и от Караваджо и неговите номера започва да ми писва...
На следващия ден, последния ми ден в Рим, отивам в Галерия Боргезе и виждам както болния, така и пращащия от здраве младеж държащ кошница с плодове. Болният някои твърдят, че е автопортрет на Караваджо, онзи с грозд бяло грозде ама удивително умело нарисувано. Виждам и онази картина, за която има написано стихотворение дето Мадоната и младенеца ще настъпят змията... И още две май. Обзема ме почти безразличие. Вече знам, че Рафаело го превъзхожда...
Сутринта преди да отида в Галерия Боргезе съм била в Палацо Барберини. И там освен Ла Форнарина, любимата на Рафаело съм видяла и Юдит на Караваджо как обезглавява Олоферн. Влюбила съм се в обицата й с кадифена панделка и перлена висулка. Нарцис е останал в Милано, повече от предвиденото. Поредният номер. Не влезох да го видя януари в Милано, защото знаех, че ще се върне в Рим. Е, на 2 април още не се бе върнал...
Някъде след два месеца, през юли във Венеция седим след като сме поръчали пиците с Иво, Кристиан и Матео там където ни e отвел Крис, в една пицерия в Кастело, сигурно е към 10 вечерта, вече сме изпили по четири шприца в бара на виа Гарибалди и Матео решава да ни попита с Кристиан къде трябва да отиде, за да види Караваджо. Пита ни, защото знае, че го познаваме и харесваме. Сигурно и Кристиан му е говорил за Караваджо и след четвъртия шприц ми е страшно приятно, че се обръща така към нас като към истински експерти. Матео не е ходил в Рим и се гордее с това, което само по себе си е повод за закачки. Така, че с Кристиан почти едновременно му отвръщаме "в Рим". Да, но къде" пита Матео и Кристиан казва "в църквата Санта Мария дел Пополо". Аз едва ли не с пренебрежение додавам, че там има само две картини и казвам "Сан Луиджи деи Франчези". На Кристиан не му се вярва, че в Санта Мария дел Пополо са само две картини и аз му казвам - "Разпъването на св. Петър с главата надолу и отсреща обръщането на Св. Павел с онази яка задница на коня... Иво ще потвърди, бяхме там през април". А после му казвам "той Караваджо беше мойто момче, но го изоставих заради Рафаело..."
Кристиан ме гледа смаяно, когато казвам, че Караваджо ми е бил гадже и още по-неразбиращо гледа как лицето ми се озарява щом споменавам Рафаело...
Невярващо повтаря "заради Рафаело?" и аз: "Да, от репродукциите познавах само хармонията, но на живо излъчва неподозирана сила и мощ" .
Не може да ме разбере, не коментира как така съм изоставила Караваджо заради Рафаело... Казвам на Матео, че това, което трябва да види са картините с призоваването и мъченичеството на Матей в църквата на французите посветена на техния св. Луи, San Luigi dei Francesi. Призоваването на Матей е велика, (да, кима в съгласие Матео) там са божественото призвание и божията сила в една жанрова сцена с картоиграчи... Там е и репликата на отхвърлена картина с босия евангелист и ангела, там и мъченичеството на света и неговия гол убиец облян от светлина. Общо три големи картини. После споменавам и обезглавяването на Олоферн в палацо Барберини. Не им казвам колко ми е харесала Юдит...
Няма коментари:
Публикуване на коментар