петък, 25 февруари 2011 г.

интро

Сноши бях на премиерата на “Деград” – сборник разкази на Васил Георгиев, който се оказа, че всички наричат Васото. Аз обаче си го наричам адвокат Георгиев и понякога за кеф се обръщам към него на Вие. (Така правя и когато пиша на нашия адвокат Х., въпреки че когато съм била в кантората му по работа си говорим на ти, той е 78 набор, зодия лъв и прилича на любимия ми актьор, който не е Джордж Клуни и за разлика от него не вярвам да отиде да играе в казиното на Венеция освен в качеството си на актьор в някое представление от онези, които организират от утре там всяка вечер по време на Карнавала.)

Та снощи бях на премиерата на тази книга и от сутринта ми се искаше да отразя събитието в моя блог, за който мнозина ми пишат че следят и (не) харесват субективния начин, по който пиша за събитията, които посещавам. Но денят е толкова къс и вече 3 следобед минава, а аз съм началото на въпросния отзив. Зашото макар и деня ми да започна обикновенно в 7 времето лети и заниманията ми са изключително трудоемки. Първо нуждая се от средно два часа дневно, за да подържам на ниво кореспонденцията си, която трябва да замести общуването ми с приблизително 300 ученици на различни възрасти над не помня вече колко часа седмично (бяха доста над норматива все пак). После и основното ми задължение на съпруга – да изпратя във възможно най-скофтено настроение мъжа си на работа - особено изнервящ момент от деня, който се проточва от 8.30 когато звъни алармата на телефона му до 10 – най-късния час, в който обичайно излиза. Някой сутрини, когото не отлепя от възглавницата, като тази дори небръснат и незакусил. (Но така му се пада щом ми прогори с цигара (на два пъти!!!) любимата покривка докато матира още веднъж тъпия си виртуален шах партньор на име Колин Джеймс или гледа за пореден път „Самоличността на Борн” или някой филм като първообраза на „Аферата Томас Краун” с Фей Дънуей и Стив Макуин.)

После вместо да започна веднага работа решавам малко да си початя във Фейсбук обикновено с човека, когото наричам Професора или с някой друг приятел, обсъждаме това онова, гледам статусите и коментарите на приятелките си. Пиша мнението си само под написаното от онези, които са ми симпатични, после се заемам с делата си на литературен агент – засега не особено резултатни, но аз съм оптимист, нищо не се знае, днес се нахъсвам срещу списанията, които нехаят за добрата литература и макар да имат ресурс да я предлагат на читателите си не го правят и така минава пладне, после трябва да пусна пералнята, да отида на пазар, да измия чиниите... Зареждането на бири в хладилника, на тоалетна хартия в банята, сгъването на изпраните и изсъхнали гащи и потници (тях не ги гладя, днес въобще не включвам ютията), приготвянето на една бърза доматена салца, а после простирането на изпраните ризи и чаршафи ми отнемат повече от час. Към два и половина настъпва момента когато съм приключила с повечето си задължения и си варя една „стиска” спагети (само "Барила"!!!), за да обядвам – още не съм решила с чаша вино или бира.
Вече се научих да ги варя както трябва без да ги преварявам и минута. Някои неща се научават само с опита. Това се оказа голяма тънкост – не трябва да правиш нищо друго (дори не трябва да режеш и магданоз през средно 5те минути докато вариш спагетите) и не трябва да мислиш за нищо друго докато не направиш теста „al dente”. После си отварям една бира „Тубург” – отварянето й ме успокоява като нищо друго, не може да се сравни и с изпращането на есемес и обядвам – първо една, после втора порция спагети, които се научих да държа в тенджерка инокс поставена като капак на тендежерата за спагети с водата, в която съм ги варила, така втората порция ми се запазва топла докато си хапвам първата. И докато си пия бирата и обядвам – чета някой от разказите на Васото, както всички му викат и дори той самият в някои разкази се нарича и трябва да ви кажа, че те се оказват чудесен компаньон по време на самотния обяд на една толкова заета като мен домакиня. После разбира се, вече не съм способна да напиша отзива си за премиерата снощи, пък и току-що виждам, че интернет връзката ми се оправи. Така че, ще постна това интро, а утре ако имам време ще разкажа за премиерата снощи. След малко, като си почина, ще започна да се приготвям за друга премиера тази вечер. На Карнавал.com в Младежкия театър. Трябва да изпратя и един месидж на любимата си актриса, която играе в представлението, изобщо нямам никакво време!

Забравих да кажа, че имах време да напиша всичко дотук защото нещо интернета ми се беше прецакал точно след като приключих с обяда и бирата и не ми оставаше друго освен да попиша на едно Microsoft Word файлче...

Няма коментари:

Публикуване на коментар