Писмото на Артемизия Джентилески от 13 ноември 1649 г.

Artemisia Gentileschi, Self-Portrait as the Allegory of Painting
1630s
Oil on canvas, 96,5 x 73,7 cm
Royal Collection, Windsor

Открих това писмо случайно в приложението на том 7 на десеттомната ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО на Х.У. Джансън довършена от сина му Антъни Джансън и издадена (и на български) през 2008 г.
Странно е, че не бях попадала преди това на него в италианските ми книги, но аз се бях занимавала предимно с библиографията и изворите относно Караваджо. А колкото до Аремизия,дъщерята на Орацио Джентилески, един от първите последователи на Караваджо, наречени на италиански "караваджисти", колкото и да се бях възхищавала на таланта й и да ме бе занимавала драматичната й съдба, не бях проучавала обстойно литературата изписана за най-прочутата художничка на барока и в цялата история на изкуството, живяла между 1593 и около 1653.

Това писмо до един от нейните благородни покровители, дон Антонио Руфо, Артемизия Джентилески е писала около четири години преди края на забележителния си живот, когато вече е била прославена и търсена художничка. Във цитираната по-горе "История на изкуството" въпреки наличните й трима редактори (сред които един "езиков", а друг "технически") думата благородник е преведен като "джентълмен", нещо което аз просто не мога да повторя в контекста на Рим от средата на ХVІІ век, защото ще използвам думата благородник, която не е дошла на ум на българския преводач, нито на редакторите, заели се с това издание. И вместо "господар" (дума, която Артемизия никога не би употребила) ще сложа по-удачната дума "покровител". Изобщо ще цитирам тук един леко редактиран вариант, докато не намеря писмото на италиански и не му направя собствено един мой превод.

Получих писмото от 26 октомври, за което съм дълбоко благодарна, отбелязвайки особено как моят покровител винаги се грижи да ме подпомогне, противно на моите заслуги. В него Вие ми казвате за онзи благородник, който искал да има картина от мен, че би искал Галатея и Съдът на Парис и че Галатея трябва да бъде различна от онази, която притежава Ваша Най-Знатна Светлост. Нямаше нужда са му убеждавате да го направя, тъй като по благоволението на Бог и на Най-Светата Дева, те [клиентите] идват при жена с такъв талант, тоест да променя темата в моята картина; никой не е намирал в картините ми никакво повторение или измислица, дори на една ръка.
Колкото до факта, че този благородник иска да знае цената, преди работата да е направена, ...аз го правя без желание... никога не казвам цена за моя работа, преди да е направена. Обаче, тъй като Ваша Най-Знатна Светлост иска от мен да го направя, ще направя, каквото нареждате. Кажете на този благородник, че искам петстотин дуката за двете; той може да ги покаже на целия свят и ако намери някой, който да каже, че картините не струват двеста скуди повече, аз няма да го моля да ми плаща уговорената цена. Уверявам Ваша Най-Знатна Светлост, че тези картини с голи фигури изискват много скъпи женски модели, което е голямо главоболие. Когато намеря добри, те ме оскубват, а друг път човек трябва да страда от [тяхната] дребнавост заради търпението в работата.
Колкото до това да направя рисунка и да я изпратя, аз съм дала тържествена клетва никога да не изпращам мои рисунки, защото хора са ме мамили. Особено точно днес откривам... че, след като направих рисунка на душите в Чистилището за епископа на "Св. Гата", той, за да похарчи по-малко, поръчал на друг художник да изработи картината, използвайки моята работа. Ако бях мъж, не мога да си представя, че нещата щяха да се обърнат така...
Трябва да предупредя Ваша Най-Знатна Светлост, че когато искам цена, аз не следвам обичая в Неапол, където искат тридесет и после я дават за четири. Аз съм римлянка и поради това винаги ще постъпвам по римски.