На чай масала с поетесата Галина Николова

На час с една истинска поетеса. Индийски чай масала (с прекрасен вкус) и американски бананов кейк, който се надявам да започнат да правят в Made in home, че да го опитаме още веднъж. Там сме заради Галина Николова. Аз не я познавах нито лично, нито като поетеса. Един мой приятел ми каза за нея: "много е сладка и кротка, лека, вглъбена" и пожелах да я чуя.

Вечерта като прибирах имах желание да я чета. Дори и Mr Y зачете книгата й на следващата вечер и според мене я хареса. Каза, че не трябва да страхува да пише по-дълги стихотворения. Каза ми, че това заглавие на стихосбирката е възможност, която ще й се отдаде - да отведе и себе и чатателя от другата страна. Той ги разбира тези неща, но не за него ще разказвам сега.

И ето ни в понеделник вечерта в Made in home на "Ангел Кънчев" 30А, дошли сме, за да нагостим сетивата си с онова, което ще ни предложи Галина Николова.

Photocredit: Made in home

Аз пак забравям да снимам предложено за похапване. Добре че Руди е там с професионалния (или полупроефесионалния апарат) и не пропуска да направи няколко снимки за фейсбук страницата на ресторанта.

Photocredit: Made in home

Photocredit: Made in home

Руди е заснел и публиката на Галина, в дъното сме Кремена Д. и аз, в същия този този миг снимам с моя любителски апарат, докато Галина Николова чете второто или трето стихотворение от онези, които бе избрала да сподели с всички, дошли на чай масала и да опитат нейния бананов кекс.

Камбаната е ударена, Галина е готова и първо ще прочете "Рецепта за коктейл".

И слушаме. Иван и Николай са прави.

И слушаме. Галина чете второ или трето свое стихотворение. И нещо прави тези мигове почти съвършени.

Слушаме. Една звънка и нежна поезия звучи в най-артистичния ресторант в София и докато щракам с апарата малко се разсейвам, но сега ми се възвръща един стих, не на Галина, а на Езра Паунд, като написан за Галина - Sound slender, quasi tinnula (началото на ХХ canto) в този стих е събрано усещането ми за нейната поезия, за гласа й, за нея самата.

А после докато с Иван обсъждаме дали искаме автографи (аз искам, той не, Иван казва че познава Галина и може да й поиска автограф и друг път) на него му хрумва тя да му напише рецептата на банановия кекс в книгата, после обаче идеята не му се струва особено удачна и се отказва. "Защо на кекса? По-добре тази Рецепта за коктейл", казвам аз и се заемаме с осъществяването на това хрумване. Понеже мен ме е срам, Иван или Николай отиват да говорят с Галина и тя идва. Съгласна е да ми напише рецептата и съм щастлива. Предлага да ми даде листа, на който е принтирана, аз предлагам да си я препиша и накрая стигаме до първоналното и най-спонтанно хрумане - тя да ми я напише в книгата. Колебаем се малко точно къде. Избираме там, където тя първо предложи.

Галина, (за която, аз изпадвала в умопомрачение, междувременно говоря в трето лице на Кремена и Иван, назовавайки я с друго едно име, което пък по странните прищявки на случайността, се оказва любимото й име в детството, днес тя мило ще ме успокои, че може би съм го чула от някъде) преписва по моя молба в екземляра на книгата й "От другата страна", който преди това съм си купила, стихотворението "Рецепта за коктейл", с което е открила четенето нея вечер в Made in home.

Правя тази снимка вече у дома, във вторник сутринта. Както и следващата. И преписвам и аз на свой ред тази "Рецепта за коктейл" на Галина Николова, за да я видят малкото, но чудесни читатели на този блог.


Рецепта за коктейл

смесват се равни дози
страх, свобода и любов
концентрат
слага се щипка сол
вървене опипом
разрежда се с
прощавам на себе си
и позволявам си да греша
поръсва се на око с
я сега да те видя
добяват се две шепи
ситни ледени кубчета
напускане на удобствата
разбива се в шейкър
до прималяване

после
се налива
на тънка струя
в тънкостенна чаша
с високо столче

добавя се
стръкче прясна мента
за разкош

и се поднася
на жадните.

Галина Николова

Catullo 43

Salve, nec mimimo puella naso
nec bello pede nec nigris ocellis
nec longis digitis nec ore sicco
nec sane nimis elegante lingua,
decoctoris amica Formiani.
Ten provincia narrat esse bellam?
tecum Lesbia nostra comparatur?
O saeclum insapiens et infacetum!

Gaius Valerius Catullus


Buon dio, ragazza, con quel nasone,
quei piedacci, con gli occhi spenti,
quelle dita tozze e la bocca molle,
con quel tuo linguaggio volgare,
proprio te, puttanella di quel fallito
di Formia, dicono bella i provinciali?
e ti paragonano alla mia Lesbia?
O società imbecille e senza gusto.

Gaio Valerio Catullo
Traduzione dal latino di Mario Ramous, Garzanti Edittore, XI edizione: aprile 1998


Здравей, девойко, с нос не твърде малък,
крака съвсем не прави и очи безцветни,
ръце не точно фини, уста поразлигавена,
с език определено не пълната изисканост,
на оня, тунеядеца от Формия, приятелка.
Сигурно на село ти викат и красавица?
И теб да те сравняват с любимата ми Лесбия?
О, времена безвкусни и глупашки!

Гай Валерий Катул
превод от латински Яна Букова, ИК "Стигмати", 2009

Roberto Bricalli, Volti, (Лица), Сирмионе, септемри 2008

Eто и линка към две стихотворения на другия ми любим поет, написани в Sirmione, родното място на Катул.

стихотворението, което Марин Бодаков прочете на поетичния Никулден

Кал по дланта

Под дъжд, изчерпал своето търпение,
дъжд от майска вода и от пръст,
в компанията на любопитно куче, оставени без надзор,
те не бяха приключили окончателно.
На следващия ден заварихме купчина мазна пръст до пояс,
натрупана мокра пръст под пейката, извън, в краката му,
нямаше как, с домашна лопатка дозаринах баща си.
Бих предпочел това да е метафора.

Марин Бодаков

сн. Пламен В. Петров

Стихотворението е публикувано в този блог с любезното съгласие на автора.
За публикуването му на друго място е необходимо да имате специалното разрешение на автора Марин Бодаков.

Същото важи и за фотографията на Пламен В. Петров.

и Марин Бодаков е видял двете Медузи Горгони

Изоглавяване

столетия по-късно
употребени крайно непочтително
(едната настрани, а другата - наопаки)
за базите на две колони
в коринтската гора на щерните

медузи,
две вкаменени от самите себе си медузи

страхът твърди, че те са Първообразът


Марин Бодаков


Снимките в този пост са направени от Даниела Ефремова, с която заедно отидохме да ги видим. Моите ги употребих за поста посветен на Георги Ружев click here, който публикувах в този блог в началото на ноември в деня на неговия музикално-визуален пърформанс в "коринтската гора щерните" (с удоволствие цитирам начина, по който поетът Марин Бодаков е нарекъл водохранилището на Базиликата, наричано днес от турците в Истанбул "Йербатан Сарнъджи")

Привечер в ХVІ век

Pieter BRUEGEL the Elder The Hunters in the Snow (January)
1565
Oil on panel, 117 x 162 cm
Kunsthistorisches Museum, Vienna

Не мога да съм сигурна, че Марин е написал своето стихотворение за същата картина, защото има и други подобни на тази, която в e Музея за история на изкуството във Виенa. Aко Марин е гледал картината в кралския музей за изящни изкуства в Брюксел, просто ще се наложи да я сменя.
В нашето семейство свързваме тази картина с друго време на деня, може би заради пожеланието от най-скъпите ни приятели на титулната страница на албума подарен на мъжа ми, в което се говори за "чувството познато на ловеца, зърнал дома си в зимното утро". Много хубаво пожелание, написано на 12.ХІ.1998 г.


Pieter BRUEGEL the Elder The Hunters in the Snow (detail)
1565
Oil on panel, width of detail 31 cm
Kunsthistorisches Museum, Vienna

Натюрморт с восък

Pieter Bruegel the Elder, Landscape with the Fall of Icarus
c. 1555
Oil on canvas, mounted on wood
Musées Royaux des Beaux-Arts, Brussels

Казвам му на Марин, че това е пейзаж, но той настоява, че е за него е натюрморт и ме праща да се допитам до Брьогел какво щял да каже по въпроса. Аз обаче настоявам - има ли човешки фигури не е натюрморт. И така не можем да се разберем с поета. (Не че с който и да е поет може да се излезе на глава.) Давам му пример "все едно един художник да нарисува стих на лист хартия и да сложи заглавие пиеса или роман", а Марин ми казва "твоят адаш Емил Миразчийски направи досущ съшото с мои текстове".
Е, не зная повече какво да кажа, може би някой от нас наистина ще се опита да говори с духа на Брьогел, но това не вярвам да съм аз.

Добавка към едно стихотворение

Pieter Bruegel the Elder, Landscape with the Fall of Icarus (detail)
c. 1555
Oil on canvas, mounted on wood
Musées Royaux des Beaux-Arts, Brussels

стиховете на Марин

Стиховете на Марин и ябълките в шуба от тесто, пълни с орехи и стафиди и пилешките флейки с лук

Такова би могло да е заглавието на този пост, макар че аз сега се изкушавам да сложа като заглавие тук в този блог едно заглавие от новите кратки стихотворения на Марин "Натюрморт с восък" или "Привечер н ХVІ век" и да го илюстирам този пост не със снимките от снощи, а с някоя от двете картини на Брьогел, събудили у този вече улегнал, но все така умерено сантиментален поет желанието да напише стихотворенията, които споменах. Но и това ще направя в някой от следващите дни и тогава ще видите за кои картини на Брьогел стария иде в тези стихове реч. (Станаха ми нещо като любими те двете.)

Да, аз харесвам Марин и не му се сърдя когото някой път за нещо ми се дразни и ме заплашва да ме направи невидима, или когато се присмива на невежеството ми относно българското изкуство или пък като снощи ме злепоставя, разкривайки преди всички, че съм говорила за "Жираф в зоологическата градина" имайки предвид последната му стихосбирка "Ангел в зоопарка".

За хрониката ще призная, че и снощи след биса, като той приседна на моята маса аз му говорех за "Галерата на сърцето", последното (и единствено публикувано) стихотворение, което той прочете и чак в къщи видях, че няма никаква галера на сърцето и че той всъщност е чел "Галерията на сърцето" от стихосбирката с изненадващо заглавие "Обявяване на провала".

Сега преминавам към описанието на снимките, а за да видите картините на Брьогел със заглавията на Марин ще трябва да почакате малко, както се наложи и ние да почакаме снощи преди камбаната да удари и да даде началото на четенето.


Ябълките в шуба от тесто бяха на невероятната цена от 1 лев, да, и аз се удивих (а после си взех и втора след първата)

Пилешките флейки с лук, с мента вместо с риган (последното уточнение бе направено от готвещия модератор Ники Бойков)

Модераторът на събитието се бе пременил с престилка, защото бе помогнал с флейките, но иначе бе с панталон с ръб.

Литературно-кулинарният кът на ресторант Made in Home където снощи имаше пилешки флейки с лук за 2 лв и ябълка в шуба от тесто само за лев (аз бих дала и три, за да изям една)

Марин с червени очи

Зорница на преден план, не я попитах знае ли колко стихотворения Марин е написал за нея, снощи я открих в две или три, тя е човека, който първи ги вижда, а може би чува, кой знае дали Марин се решава щом напише нов стих да го прочете. Е, Зори може да каже, дали първо ги слуша или ги чете.

Ето го и Марин. Познавам го от времето когато беше значително по-млад, но затова пък сега го харесвам повече като поет. Харесва ми такъв, по-улегнал и по-уверен, и имам доверие на поетичния му вкус и безпогрешен усет.

Рецептата за тези ябълки в тесто Зорница преди две години е открила в един станал междувременно платен сайт, тук аз ви я показвам в разрез, обикновенно не снимам чиниите, но прелестния вкус на тази ябълка ме предизвиква този път да го направя.

Разрязаната ябълка в шуба от тесто, втори кадър

След звъна на камбаната четенето може да започне, Марин си седи, без никакво намерение да се изправя, а Ники Бойков току-що е обявил, че "Марин Бодков ще чете стихове пет минути".

Хубави са гърбовете и на Зорница и на Невена, хубави са и стиховете на Марин, които звучаха, придобиваха форми във въздуха, в онзи момент виждах даже и ръката на Икар, "После четири пръста.
После три"

Марин чете в Made in Home. Както виждате чете седнал и чете много добре. А снимките са уловили нещо от онези моменти, беше специално, гласът му - спокоен, а стиховете му точно такива каквито ми се струват и когато ги чета - нежно-експресивни.

Това си беше в ресторанта, инсталация на две мадами, за чийто пърформанс там в ресторанта от Made in Home не ме поканиха и според мен сгрешиха. Така, че няма нищо общо с Марин, но преди да си тръгна направих няколко снимки и мога да отида и да си купя някое от тези лица, защо не, продават се по 20 лева още няколко дни, до 25ти ноември.

Кирил Василев чете свои стихотворения от "Липсващи страници"

Вчера, сряда, 3 ноември, в библиотеката на културологията се събрахме група културолози завършили през 1996, заедно с приятели, студенти и докторанти, за да чуем как нашия колега и приятел Кирил Василев ще чете стихотворения от втората си стихосбирка "Липсващи страници", излязла през март тази година.
Инициатива бе на нашия преподавател Владимир Градев, вече проф. Градев, който бе замислил тази среща като продължение на докторантското училище, което организира в катедра Културология. Беше вълнуващо да разбера като един професор чете стихосбирката на своя докторант, който се е оказал поет, при това добър поет.
Той говори за тази среща със самата поезия, за поезията, която се ражда в една ситуация на поезия, определи чудесно тази среща или ситуация като тео-поетическа, говори за словото, което трябва да се справи със смъртта на Бога, с отсъствието на бога в нашето всекидневие, за преодоляването на тази ситуация на проблемен момент, пак повтори чудесното словосъчетание тео-поетика и спомена завръщането на божественото и на поетичното във времето, в което живеем, в нашето съществуване, после се позова на един момент от първата книга на Кирил "Три поеми" казвайки "Например на плажа Кирил си говори с епископа на Хипон, с Августин", казвайки го се обърна към Кирил, който кимайки с глава, потвърди, после заговори за Данте и VІІ песен от "Ад" на Комедията и онзи вик Pape Satan alepe, който се чува и в "Бароков концерт" на Кирил, спомена това, което всички, които познават поезията на Кирил са усетили, а именно, че това е "не рядко стряскаща поезия", не пропусна позоваванията на живопистта и при Бейкън и при разпятията и накрая говори за невъзможността за маневра, за усещането за поставените граници, показа ни тези граници като праг и накрая ни подсказа (или трябва да кажа лично на мен ми показа) откъде идва тихия, слабия полъх разказвайки за срещата на пророк Илия с Бога, за Бога, който не е бил в бурята, преразказа вълнуващо този момент от библията, как накрая след бурята се чува тихия, слабия полъх и в него е Бог и ни помогна (или трябва да кажа ни подкани) да го чуем и да го усетим и ние този слаб полъх.

А после Кирил обяви с най-прекрасния си глас (никога не го бях чувала така съвършено модулиран), че ще прочете няколко стихотворения, дълги спрямо обичайния лирически размер на стихотворението и ги прочете толкова добре, че мога да твърдя, усетихме някакъв слаб полъх накрая.

За всички, които харесват тази негова книга и заради хрониката ще кажа, че прочете именно в този ред:

Хълмът
Четири портокала в панер от синьо стъкло
Марина
Бароков концерт
Пейзаж в мъгла
Франсис Бейкън: Живопис 1946
В памет на Васил Ганчев, живописец
Гласът


Накрая имаше и автографи за онези, които слушаха за пръв поезията на Кирил Василев и не бяха вече чели стихосбирката му "Липсващи страници", издадена 2010 от издателство "Стигмати".

La Divina Commedia secondo J. L. Borges

"Morta Beatrice, perduta per sempre Beatrice, Dante giocò con la finzione di ritrovarla, per mitigare la tristezza; io personalmente penso che abbia edificato la triplice architettura del suo poema per introdurvi quell'incontro" [J. L. Borges]

Matteo Donazzon speaking: Mi hanno commosso queste parole, sognanti un amore che davvero "omnia vincit"...

Domenico di Michelino
Ritratto di Dante Alighieri, la città di Firenze e l'allegoria della Divina Commedia
1465
Tempera su tela, 232 x 290 cm.
Firenze, chiesa di Santa Maria del Fiore

Sandro Botticelli
La Divina Commedia
Inferno
La voragine infernale
Città del Vaticano
Biblioteca Apostolica Vaticana

Ники Бойков във Виена

тук публикувам първите две "съобщения" или "пощенски картички" от Ники Бойков от Виена, които той е пуснал на стената си в fb. Намирам този начин на писане за сходен на толкова обичания жанр на street photography, особено харесван напоследък и практивуван от голяма част от новите фотографи, които показват снимките си във Flickr.

И понеже Ники още нищо не е написал за катедралата Св. Стефан си позволям да сложа една снимка, с пожелание да се подсети да документира с думи и минаването си покрай нея.


виена: разходка с колело, накъдето ми видят очите, от рафаелгасе по велосипедната алея, покрай махараджата, продаващ вестници и списания, паркчето с туркини и деца, играещи на канадска, нашарената кула - завода им за отпадъци, ще ми кажат впоследствие -, метеорологичния институт, градска баня, китайска градина, дом пирошка, покрай египетското посолство и скучаещия полицай, после в оградения парк:
в подравнената трева: баща играе футбол със сина си, двама-трима бягащи, един правещ и лицеви опори на пейка, с место отделно за кучета, после на връщане: паста за 3.10 в сладкарница берлингер под надмения поглед на изтипосана виенчанка: хир есен, се чувам да казвам и шницел за 3.50 при нашарената кула. коли, които ти дават предимство, велоалеи, вятър в косите.

след синджирката на седемдесет метра над нощна виена, присветкваща в размазани светлинки (свалиха ми очилата), любовния оракул в прaтера: Heiß und stürmisch, immer zu neu Abenteuern aufgelegt. (горещ и бурен/разгорещен и страстен, готов за нови приключения.)

Николай Бойков

историята на едно съобщение или почти стихотворение от Ники Бойков

Тази история се развива в fb

С Ники сме замислили едни работи, по-скоро на мен ми се въртят в главата едни авторски четения и ми се иска да обсъдя с него идеята, която ме е осенила, а именно как трябва да чете пред публика от "Книгата на живота"

и тогава той ми изпраща това съобщение в fb, което ми се струва доста поетично, и аз без да му мисля много го лепвам на стената си като обявявам "Почти стихотворение от Ники Бойков"

Следва самото то
както ми беше дошло
с изписано автоматично

(няма заглавие)

shte ti pisha kato se pribera v sofiaq emilia (naj-kusno nedelja-ponedelnik).
sega sum vuv vidin.
hodja da pluvam v dunava.
jam prosenik i cseta bavno.
v net kluba pisha sred detski vikove za zombita, kruv, zarazjane, otkacsalki, bazi i pomosht. i proizvostvo na onia.
pozdravi n

Изправям само една грешчица на клавиатурата и след София преди името ми вместо q слагам една запетайка.

Няколко часа по-късно Ники се появява on line и го питам видял ли почти стихотворението, което е написал? Той ме пита "къде?" и аз казвам "на мойта стена". После го питам дали му харесва, а той ми отговаря "поласкан съм". След това обаче ми признава, че ще си има вече едно наум като ми пише съобщения и додава, че всъщност няма нещо, което не би казал публично.

"Виждаш ли, добре съм преценила", отвръщам, но бързо му предлагам да го махна и още преди той да каже, не не, го изтривам. "Който прочел прочел" слагам край на историята. Обсъждаме още някакви други неща и Ники ми пише nabrah ti suobshtenieto na bulgarski. Набрал ми го "на български" и го изпраща. (Надявам се да ви направи впечатление как почитаме в този текст на четири ръце делото на Кирил и Методий, на килирица и на metodieviza съответно.)

почти стихотворение (oт ники бойков)

ще ти пиша като се прибера в софия
ходя да плувам в дунава
ям просеник и чета бавно
в нет клуба пиша сред детски викове за кръв, заразяване, откачалки, бази, помощ и производство на ония
поздрави н

Прочитам го и му отвръщам с едно съобщение:

производство на ония се чудя какво е
"ония" като някаква субстанция или ония съкратено от онези

И после с още едно:

а бази го бях прочела като "баси" от ебаси :)

А Ники на свой ред ми изпраща друго:

добави и емилия. моля те, ако ще го слагаш

Доматена супа и сандвич за след любов

Поканата

Скъпи приятели,
заповядайте
на Доматена супа и Сандвич за след любов на Виргиния Захариева
кулинарно четенe
и сладки приказки
в Made in Home (Петьофи 37)
12 юли понеделник 19 часа
цена на порция супа: 1 лв.
цена на сандвич: 2 лв

нб

Тя се казва Виргиния. Готина е. Не й пука от някаква си грешка на таблото с менюто. Знае коя е и въобще не е дребнава. Ако бях аз щях да се впусна да си коригирам погрешно изписаното име.

Мен всъщност ме покани Ники Бойков, модераторът на събитието. Ето го тук с Алекс, която се оказа истинска почитателка на Виргиния Захариева.

Появява се супата.

Топлата доматена супа (ще се окаже по рецептата на монахините от романа) и ръцете на Виргиния. И супата и сандвича вървят с лютата разядка. Всички си слагаме от нея, и върху сандвича, а после в супата.

Христина позира със сандвич в ръка.

Ядем. Аз първо снимам. Сандвичът е страхотен, изненадващо вкусен. Сандич за след любов. Много неща могат да минат за любов, да бъдат мислени за любов.

Алекс и Виргиния говорят за чакри.

Следва раздаването на автографи. На първата страница от романа "9 зайци". Не очакваме, че ще получим толкова хубави автографи. Не очаквам романа толкова да ми хареса. Не очаквам, че сред героите ще открия хора, които познавам. (Но за романа ще говоря другаде.)





Автографът, който ми даде Виргиния влиза в Топ 5 на колекцията ми, в която съм събрала автографи от Джани Ватимо (за Иво), Умберто Еко, Петер Естерхази (него ми го взе Ники Бойков обаче) и онова младо момиче Дена, на което се представих като колекционерка на автографи.

Харесвам се на тази снимка, истински вампир. Полата ми не отстъпва на престилката на Виргиния. Всъщност още преди раздаването на автографите тя понечи да си я свали, но й казаха, защо, така е по-истинско. Супата и сандичите наистина ги беше правила тя. Ники и ресторантьорът само бяха помагали.

Идва ред и на супата. Виргиния ни подканя, позира ми за тази снимка, но ето че съм успяла да хвана мига, да натисна копчето в най-подходящия момент

Непринудени са, вижда се дори когато са с гръб.


Хайде, сега да ви направя една снимка.


Христина Василева и Ники Бойков обсъждат бароковия концерт в католическата катедрала преди седмица - две.


Може да се седне и на тротоара, но на масите на отсрещната страна на улицата са нясядали хората дощли за поетичното четене със сандич и доматена супа

Четенето започва.









На сутринта след като почти сме привършили пържените филийки, toast alla francese, както ги е нарекла в италианския си блог Райна, се сещам, че можех да сервирам закуската на Иво върху една хартиена подложка със стихотворение. Бързо ставам и му давам една, избирам за него СУПА "ВЕЙ ДЖЪН", подмушвам я под дуралексовата с цвят на черно фрапе чиния, а той малко се дърпа, не му се иска да се изцапа стихотворението. "Отпечатано е на този лист за това", казвам, без да съм особено убедителна и добавям "Има още едно и за мен". Иво зачита (на ум) "Макар още твърда,/ тръпне водата" докато си довършва закуската.

Тук е момента да кажа, че той я знае Виргиния Захариева. Казва нещо хубаво, което съжалявам, че нямаше как да си запиша, казва за нея, че разбира, че има визия, и че по-младите не могат да се мерят с нея, казва го може би по-различно, трудно е да уловя дали го казва с харесване или с уважение.