На чай масала с поетесата Галина Николова

На час с една истинска поетеса. Индийски чай масала (с прекрасен вкус) и американски бананов кейк, който се надявам да започнат да правят в Made in home, че да го опитаме още веднъж. Там сме заради Галина Николова. Аз не я познавах нито лично, нито като поетеса. Един мой приятел ми каза за нея: "много е сладка и кротка, лека, вглъбена" и пожелах да я чуя.

Вечерта като прибирах имах желание да я чета. Дори и Mr Y зачете книгата й на следващата вечер и според мене я хареса. Каза, че не трябва да страхува да пише по-дълги стихотворения. Каза ми, че това заглавие на стихосбирката е възможност, която ще й се отдаде - да отведе и себе и чатателя от другата страна. Той ги разбира тези неща, но не за него ще разказвам сега.

И ето ни в понеделник вечерта в Made in home на "Ангел Кънчев" 30А, дошли сме, за да нагостим сетивата си с онова, което ще ни предложи Галина Николова.

Photocredit: Made in home

Аз пак забравям да снимам предложено за похапване. Добре че Руди е там с професионалния (или полупроефесионалния апарат) и не пропуска да направи няколко снимки за фейсбук страницата на ресторанта.

Photocredit: Made in home

Photocredit: Made in home

Руди е заснел и публиката на Галина, в дъното сме Кремена Д. и аз, в същия този този миг снимам с моя любителски апарат, докато Галина Николова чете второто или трето стихотворение от онези, които бе избрала да сподели с всички, дошли на чай масала и да опитат нейния бананов кекс.

Камбаната е ударена, Галина е готова и първо ще прочете "Рецепта за коктейл".

И слушаме. Иван и Николай са прави.

И слушаме. Галина чете второ или трето свое стихотворение. И нещо прави тези мигове почти съвършени.

Слушаме. Една звънка и нежна поезия звучи в най-артистичния ресторант в София и докато щракам с апарата малко се разсейвам, но сега ми се възвръща един стих, не на Галина, а на Езра Паунд, като написан за Галина - Sound slender, quasi tinnula (началото на ХХ canto) в този стих е събрано усещането ми за нейната поезия, за гласа й, за нея самата.

А после докато с Иван обсъждаме дали искаме автографи (аз искам, той не, Иван казва че познава Галина и може да й поиска автограф и друг път) на него му хрумва тя да му напише рецептата на банановия кекс в книгата, после обаче идеята не му се струва особено удачна и се отказва. "Защо на кекса? По-добре тази Рецепта за коктейл", казвам аз и се заемаме с осъществяването на това хрумване. Понеже мен ме е срам, Иван или Николай отиват да говорят с Галина и тя идва. Съгласна е да ми напише рецептата и съм щастлива. Предлага да ми даде листа, на който е принтирана, аз предлагам да си я препиша и накрая стигаме до първоналното и най-спонтанно хрумане - тя да ми я напише в книгата. Колебаем се малко точно къде. Избираме там, където тя първо предложи.

Галина, (за която, аз изпадвала в умопомрачение, междувременно говоря в трето лице на Кремена и Иван, назовавайки я с друго едно име, което пък по странните прищявки на случайността, се оказва любимото й име в детството, днес тя мило ще ме успокои, че може би съм го чула от някъде) преписва по моя молба в екземляра на книгата й "От другата страна", който преди това съм си купила, стихотворението "Рецепта за коктейл", с което е открила четенето нея вечер в Made in home.

Правя тази снимка вече у дома, във вторник сутринта. Както и следващата. И преписвам и аз на свой ред тази "Рецепта за коктейл" на Галина Николова, за да я видят малкото, но чудесни читатели на този блог.


Рецепта за коктейл

смесват се равни дози
страх, свобода и любов
концентрат
слага се щипка сол
вървене опипом
разрежда се с
прощавам на себе си
и позволявам си да греша
поръсва се на око с
я сега да те видя
добяват се две шепи
ситни ледени кубчета
напускане на удобствата
разбива се в шейкър
до прималяване

после
се налива
на тънка струя
в тънкостенна чаша
с високо столче

добавя се
стръкче прясна мента
за разкош

и се поднася
на жадните.

Галина Николова

Оля Стоянова в Made in home

В понеделник, когато падна първия сняг, който се задържа, след като излязох от Унгарския културен институт към 7 и половина по заснежения тротоар на "Шести септември" се запътих към ул. "Ангел Кънчев" където на номер 30А при ъгъла с "Хан Аспарух" се намира любимия ми ресторант Made in home, за да похапна детско тирамису с боровинки и вретено - един специалитет на Оля Стоянова.

Там си бях уредила среща и с художничката Маргарита Горанова.

Снимка на Оля Стоянова от албума Divite mesta (взета все още без нейно позволение) от нейния fb профил. Тази снимка беше и запазения знак на срещата с нейната поезия и кухня в ресторант Made in home в понеделник.


Не познавах поезията на Оля Стоянова, нито се познавах лично с нея, но я знаех по име. И там след като й се представих пожелах да ми даде и автограф. Даде ми го на титулната страница на книгата си "Проза", която си купих от там на цената, на която бе и вретеното.

Това е тънка книжка от 60 страници със стихове, а заглавието "Проза" е названието на един от тези стихове, заглавие, което Оля (или редакторът й Г.Г.) е решил(а) да бъде и заглавие на стихосбирката.

На същия принцип книжката можеше да се казва и "Жената отсреща" или "Дребни работи".

Вечерта като се прибрах, у дома я зачетох. Почти всичко прочетох. И имах чувството, че вече наистина познавам Оля. Нейните стихове имат тази особеност - сприятеляват те незабавно с автора. Струва ти се, че вече знаеш всичко за Оля. Толкова са искрени и непресторени.

Два дни не мохах да си простя, че там като отидох в ресторанта не направих и една снимка. Но имаше очарование в онази вечер и без щракане.

За снимките, с които илюстрирам този пост благодаря на хората от Made in home, които най-любезно ми предоставиха това, което са заснели за собствения им архив.


Оля Стоянова точи тестото за вретената в кухнята на ресторанта, а човекът, който я е поканил да готви там и който ще чете вместо нея, се смее.

Оля Стоянова и нейният помощник - модераторът на четенията с храна приготвовена от литератори в ресторант Made in home Николай Бойков

Тук забиват готовите вретена в зелката, преди да ги изнесат от кухнята

Ето как изглеждаха вретената забити в малката зелка. Толкова примамливи бяха, че побързах да си взема и съвсем забравих да си извадя фотапарата от чантата, за да ги снимам.

Добре, че от ресторанта бяха така любезни да ми изпратят от техните снимки!

Fotocredit: Restaurant Made in home

София, ул. Ангел Кънчев 30А

Доматена супа и сандвич за след любов

Поканата

Скъпи приятели,
заповядайте
на Доматена супа и Сандвич за след любов на Виргиния Захариева
кулинарно четенe
и сладки приказки
в Made in Home (Петьофи 37)
12 юли понеделник 19 часа
цена на порция супа: 1 лв.
цена на сандвич: 2 лв

нб

Тя се казва Виргиния. Готина е. Не й пука от някаква си грешка на таблото с менюто. Знае коя е и въобще не е дребнава. Ако бях аз щях да се впусна да си коригирам погрешно изписаното име.

Мен всъщност ме покани Ники Бойков, модераторът на събитието. Ето го тук с Алекс, която се оказа истинска почитателка на Виргиния Захариева.

Появява се супата.

Топлата доматена супа (ще се окаже по рецептата на монахините от романа) и ръцете на Виргиния. И супата и сандвича вървят с лютата разядка. Всички си слагаме от нея, и върху сандвича, а после в супата.

Христина позира със сандвич в ръка.

Ядем. Аз първо снимам. Сандвичът е страхотен, изненадващо вкусен. Сандич за след любов. Много неща могат да минат за любов, да бъдат мислени за любов.

Алекс и Виргиния говорят за чакри.

Следва раздаването на автографи. На първата страница от романа "9 зайци". Не очакваме, че ще получим толкова хубави автографи. Не очаквам романа толкова да ми хареса. Не очаквам, че сред героите ще открия хора, които познавам. (Но за романа ще говоря другаде.)





Автографът, който ми даде Виргиния влиза в Топ 5 на колекцията ми, в която съм събрала автографи от Джани Ватимо (за Иво), Умберто Еко, Петер Естерхази (него ми го взе Ники Бойков обаче) и онова младо момиче Дена, на което се представих като колекционерка на автографи.

Харесвам се на тази снимка, истински вампир. Полата ми не отстъпва на престилката на Виргиния. Всъщност още преди раздаването на автографите тя понечи да си я свали, но й казаха, защо, така е по-истинско. Супата и сандичите наистина ги беше правила тя. Ники и ресторантьорът само бяха помагали.

Идва ред и на супата. Виргиния ни подканя, позира ми за тази снимка, но ето че съм успяла да хвана мига, да натисна копчето в най-подходящия момент

Непринудени са, вижда се дори когато са с гръб.


Хайде, сега да ви направя една снимка.


Христина Василева и Ники Бойков обсъждат бароковия концерт в католическата катедрала преди седмица - две.


Може да се седне и на тротоара, но на масите на отсрещната страна на улицата са нясядали хората дощли за поетичното четене със сандич и доматена супа

Четенето започва.









На сутринта след като почти сме привършили пържените филийки, toast alla francese, както ги е нарекла в италианския си блог Райна, се сещам, че можех да сервирам закуската на Иво върху една хартиена подложка със стихотворение. Бързо ставам и му давам една, избирам за него СУПА "ВЕЙ ДЖЪН", подмушвам я под дуралексовата с цвят на черно фрапе чиния, а той малко се дърпа, не му се иска да се изцапа стихотворението. "Отпечатано е на този лист за това", казвам, без да съм особено убедителна и добавям "Има още едно и за мен". Иво зачита (на ум) "Макар още твърда,/ тръпне водата" докато си довършва закуската.

Тук е момента да кажа, че той я знае Виргиния Захариева. Казва нещо хубаво, което съжалявам, че нямаше как да си запиша, казва за нея, че разбира, че има визия, и че по-младите не могат да се мерят с нея, казва го може би по-различно, трудно е да уловя дали го казва с харесване или с уважение.